Странноприемницата

Явор Цанев

images

Странноприемницата на Явор приема съновидения всякакви – и кървави кошмари на невръстни душегубци, и необясними въплъщения в тела нечовешки, и бленувания за безбрежни дълбини, погъщащи жадно попадналия ненавременен пътник в обятията си. Красив език, плътно ноарен, хващаш за гушата и прокарващ бръснача по вените с почти нежна топлота. Проблясъци в мрака, прогарящи образи и оставящи замрял в гърлото писък и разширени до експлозия зеници. Хем невъзможни, хем изключително ежедневно абсурдни, историите започват от нищото с призрачен апломб и след удар в слънчевия сплит, излитат през прозореца с диви крясъци. Макар и кратки, текстовете са силни и оставящи спомени далеч след затварянето на многобещаващата черна корица. А спомени какви ли не…

Чудовища и таласъми, призраци, демони и древни богове – кръвопийци, отлитащи от земната си обвивка души, странстващи духове, умиращи романтични аеронавти и красиви самоприношаващи се ловци на бисери в името на съвършенството. Всичко, което не очаквате , така както най-малкото мислите , че е възможно, с герои, за които не можете да си и помечтаете или посънувате дори понякога. Влюбени кълбовидни мълнии, ядящ скъпоценния си товар предтеча на Ной, омагьосващо слънце, жадно за кръв. Думи – етюди, съноразкъсвания на живо, безизходна меланхолия. Твърде много от тъмнината на душата в така привидно кратки текстове. А многоточията са там напълно уместно – точиците се опитват да доразкажат историите и бързат да доведат поне частица топлина през мрачните прозорци на книжния дом на тихите стонове, така че ги ценете и ползвайте частиците секунди в тяхна компания за глътка въздух. Твърде често няма да ви достига.

Advertisements