Най-страшните български приказки

Стоян Вълев

Авторът на мен лично ми е познат от поредицата разкази в няколко тома, вдъхновени от Декамероновите мръсотийки, но развиващи се в предвъзрожденското село. В тази подборка, макар и предназначена до известна степен за деца, си личи ясно  отново вдъхновението от рамката на историите, създадени да се разказват около огъня на някоя древна странноприемница или в елитарен многобой сред отегчени интелектуалци. В действителност резултатът е повече от добър. Българската митология се оказва изключително богата, подхранвана от векове невежество и ниска култура към заобикалящия свят, в съчетание с много, ама много атавистичен страх. От тъмните бабини ракли изкачат стада вампири, зомбита, демони, дяволи и змейове, в умовете на хората се запечатват истории за древни проклятия съчетани с православни молитви, и всичко е наквасено доволно в извънредни количества дребнава селска хитрост и безсмислени опити за проява на чест и безразсъдна смелост. Подобни истории биха докарали дълги нощи на мътни кошмари у подрастващите, особено в малко по-впечатлителните, но за възрастните си остава неочаквано добро четиво за формата си, дори ако да е предизвикан от някакъв кръвно закодиран чисто етнографски порив, ако щете.

Българският декамерон

От Стоян Вълев

Мръснишки истории от наше село. Никак не беше зле, даже забавно на моменти, но мнооого далеч от класическия Декамерон или дори от германския Хептамерон. Въпреки това , ако напише още от същото няма да се разсърдя.