Робърт Луис Стивънсън

Полакомих се по идеята за ярка философска готика, което бе прокламирано от едно много забавно филмче по Хистори-то. Там доста цветисто описваха автора като пристрастен наркоман със силно изявена тъмна страна и болезнена смърт сред екзотика, и някак си ми стана хем близък, хем вълнуващ, и реших да видя освен детинските ми опити за прочити на Острова на съкровищата, дали няма да излезе и нещо по-четивно за настоящата ми читателска същност. Е, не излезе съвсем. Философия, нравоучения, дисекция на празни и болни души – доволно, готика, мрак, потиснатост и отчаяние – също, но липсваше нещо съществено, което и до края не можах да дефинирам.  Едва ли е липса на талант , разбира се. Обвинявам превода. По-скоро не.