Статски съветник

Борис Акунин

Търсенията на прекрасния ни Фандорин продължават в може би най-екшънестата книга досега в поредицата, която съвсем очаквано е филмирана , макар и с малко странния като избор според мен Меншиков в ролята на хладния красавец с нагънат на хармоника брилянтен мозък. Акунин за пореден път ми доказва, че може да вземе тема , която въобще не ме интересува, да не кажа , в направо си ме отвращава, като политическите войни и революционни недомислици, и да я превърне в толкова силен текст, че едва се сдържах да не поглъщам изреченията в моменти, когато четенето на криминални книжлета , пък били те и умерено исторически достоверни, е най-малкото недопустимо.

В тази книга за пръв път ме хвана истински страх за Ерастчо, и ако не знаех, че има и следващи негови истории, развиващи гениалността му във времето и възрастта, щях съвсем убедено да затвърдя, че това са последните мигове на ходещия мозък с гъзарски дрешки, тъй като определено си намери най-накрая майстора, който ще му вземе душичката , животеца и искрата. Тъй като е повече от ясно, че не се случва, няма да оспойля много, ако клакьорски подскоча няколко пъти , размахваща флагче и помпони с викове да живее човешката заслепеност и геройски наивитет, които могат да премахнат една едра шепа важни и ярки личности, пречещи на живота на нашия избранник, с подходящо озвучаване и специални ефекти.

Статски съветник съдържа е себе си идеология, политика и отвращение към нещата от живота, които могат да накарат и най-аполитичния изрод като мен да се замисли над сегашното световно положение и да въздъхне умислено, че няма кой знае колко прогрес в мисленето на хората, и лошите решения продължават да бъдат вземани поради всички грешни причини и винаги с широко затворени очи. А тези, които искат да не играят тази игра… е, дано имаме способностите и възможностите на Фандорин да живеем поне мъничко от мъничко толкова достойно, колкото сме възпитани от книгите на детството ни.