Спящата красавица


Ан Райс

Ами с две думи : трилогия за постоянното и комплицирано онождане на г-ца Спящата красавица а.к.а Бютито, или Хубавка за по-кратко, от принц, кралица, принцеса, кръчмарка, капитан на кралската стража, султан, една сюрия принцове , и май шепа принцеси. Горе-долу, плюс-минус 20-ина човека, кой ги брои. В интерес на истината още се боря с третата част. Странно, но идеята за красиво обагрени в литературното магьосничество на Райс многостранни коитуси се оказа малко досадна работа за четене. А порядъчното шляпане на червени задни бузки изгуби мръснишкия си чар след петия задник, нашамарен публично пред сюрия лордове и лейдита. Даже напъхването на шест пъпеша и кило портокали ( на парченца бе, какво си помислихте ) по човешките отверстия вече дава само претръпващо свиване на рамене. Пресищане отвсякъде. Но има и една тънка нишка , заради която си заслужава целият този литераутрен експеримент, а именно , че между съвокупленията и плющенето на шибалки по изнурени дирници , има и много тънък психологически сюжет – за изграждането на империя от морално и интелектуално пречупени васали, неспособни да изпитат удоволствие от друго, освен от това да служат на Кралицата си по-най-болезнения за тях начин, пълна морална деградация до степен на приемане на очевадни мъчения за несравними удоволствия, и едно доста логично обяснение за корена на яростта и жестокостта на благородниците – а именно – скуката, като за финал. Ако махнем около 70 процента от излишните еротомании и поомокрени сънища на авторката, си се получава доста интересен психологизъм на властващите и монарсите. Ама едва ли много хора ще потънат чак до там в повествованието. И малко интересни факта – досега ( началото на трета книга ) – никой не умря, на никой не му проляха повече от цифром и словом една капка кръв, и никой не разпориха, при все значимите от физиологична гледна точка инструменти, дето и последното конярче вадеше – всичко си се прави с внушителни количества благовония и лубриканти, как си требе…А, и нито една дама не са я онодили изотзад. За разлика от мъжете…горките. Подозирам, че ще провлача третата поне още месец…освен ако не запрепускам между описанията, прескачайки всичко напомнящо на „hungry little organ“ или „sore buttocks“ – тогава ще ми е нужен час или два.