Вселените на правдивия – Реката, Арморика, Вчера

С.П.Сомтоу

Объркване, цветове, преплитания на реалността. Извращения, досада, сънища след смъртта. Несвършващата приказка на Енде , хванала под ръка Звездния прах на Геймън, сблъскала се челно с рандъм нещо на Кастанеда или Бах, плюс един луд японец за кормчия на цялото потенциално мироздание от отегчителни думи. Сай фай психологизми наврени насред философско фентъзи със силно наклонен уклон към съвременни размисли над битието и реалността. Ако бях на 20 сигурно щях да се покръстя като виден Сомтоуист, но сега едва изтраях уж дребните като количество, но постоянно огигантяващи се като активни мускулни спазми след мексиканска вечеря талази от искрено огнено отегчение. Сомтоу пише сякаш сценарий за онези филми, които никой не разбира, но всеки обсъжда с надежда да се покаже на по-ерудиран или заинтересован от ошантавелите прекомерно живи сънища на някакъв луд азиатец, отколкото е здравословно за претендиращ да е с всичкия си бял човек. Пъпчиво хлапе се оказва демиург на вселените, нужен за неясни цели от някакви дразнещи варианти на дракон и вампир – полубогове, брат му става зомби, гаджето на брат му поглъща ядно своите паралелни преображения размишлявайки върху ефекта на хранителните разстройства върху етерните движения отвъд зрителния обхват, майка му умира, полудява, вкаменява се, пак умира, спомня си, и прочие – точно в този ред, а баща му е жалък тъп изкуфял бог – човек – Йосиф – в смисъл излишния от сценката с управлението на времевите пластове и материи. И всичко се повтаря, разширява, свива, прекратява, извратява, увива и изсъхва в строга последователност и разпилян смисъл. Уморително за четене, потискащо за разбиране. Освен ако не сте точно във фаза да търсите третото си око и седемнадесетата си чакра, не ви съветвам да се забърквате в кашата на Сомтоу.

Advertisements