Сломената тирания на феите

Мадам Д’Оньой

Поредния малък шедьовър на изящната френска дамска или може би даже салонна литература от времената на сипаничивите сифилистични крале-слънца, вонливите напудрени с олово фаворитки и прегладнялата селска паплач, вярваща в безумната теория за синята божествена кръв. За разлика от други заглавия на СОНМ, тази малка подборка няма изключително внушителен хитроумен стил или подривна нежна антироялистка политика, скрита зад приказни образи, а е доста сносен образец на популярния вариант на чик-флика отпреди четиристотин години, наричан още рицарски роман за дами. Освен за деца, текста има и своите качества за почитатели на витиеватите многочасови орални (в истинския смисъл, не насадения от канали с много Х-ове в името) ухажвания между благородници, приказните истории със задължителен добър край и всенародна справедливост, засягаща единствено богопомазаните синьокръвни, както и абсолютната липса на реални познания за източните култури, така характерна за тесногръдите европейци от своето време, които пречупват даже екзотичните истории във обикновен салонен водевил. Приятен текст, разпускащ, но предназначен за доста лимитирана публика от реално разбиращи го. Различното за мен е винаги приятно, но не го прави наистина леко читаемо.