Солунските братя

Слав Хр Караславов

48258

Всъщност не съм полудяла напълно. Просто бях отчайващо последователна ученичка, която си четеше изключително порядъчно абсолютно всички книги от онези малки странни списъчета, които учителките по литература тъжно раздаваха в края на всяка година, с ясната идея,че няма кой даже списъка да прочете, камо ли книгите. Е аз си ги четях, и след това като не изучавахме дадена книга поради една или друга причина не се ядосвах, че съм се прецакала ненужно, прочитайки два реда повече от абсолютния минимум. Може би съм малко носталгично настроена покрай 15 септември, и съм напълно наясно, че звуча като наистина задръстена отличничка натегачка. Което не е изключително много далеч от истината, макар че в пубертета си наваксах, май на моменти прекалено много, с промишлени количества алкохол, цигари и безразборен животински секс (тук малко хиперболизирам, ама хайде, поне никога не съм заспивала под някого).

Но си говорехме всъщност за книги. В интерес на истината българските класици са наистина добри, но от гледната точка на един тийнейджър почти няма причина даже да се мисли над този въпрос. Наистина и Радичков, и Димов, Талев, Йовков, и всички останали имена от списъците със задължителна литература са доста читаеми и разбираеми, само на моменти трябва малко историческо инфо, за да вникнеш в историята. Но иначе книгите си заслужават да бъдат прочетени, макар и може би на едно по-късно ниво на интелектуално развитие, от реалния момент на тяхното изучаване. Но ако децата не учат дори и това, май не остава много за преподаване, така че разбирам и учителите – пазят си хляба все пак.

Солунските чудотворци е наистина голямо предизвикателство – книга формат А4, с дебелината на 2/3 Война и мир, с нормален шрифт и , ако не се лъжа в два еднакво потискащо огромни тома. И въпреки това за мен това е наистина добър исторически роман, който не дочетох поради простата причина, че единственият екземпляр намиращ се в библиотеката беше с бели страници накрая и ми развали удоволствието от историята. Толкова наистина добри исторически романи има много в българската литература, но няма нито читатели, нито некомерсиални издатели, които да ги издадат на прилични цени. Но българската класика си остава литература за ценители, каквито не са младото бъдещо поколение. Което само ме кара да се надъхвам да възпитавам по-строго моите бъдещи деца и да следя дали си четат списъчето с задължителни книжки. Защото то наистина си заслужава.

Advertisements