Славянски хроники

Коста Сивов

180797_b

Конкурсът Таласъмия винаги е изваждал на свят много талантливи български автори, които освен великолепни фентъзийни истории, могат да събудят и целия пантеон от български, или поне близки до нашите, божества и вълшебни същественца, в които са вярвали искрено нашите предци отпреди , а и по време на масовата християнизация и масовия атеизъм, които на вълни все още вземат пленници във враждуващите относно идеята на сътворението лагери. Но старозагорци винаги са предпочитали изящните кратки форми в годишните си сборници, а романите са били по-скоро изключения в историята на награждаваните. Освен настоящия роман на Коста отпреди четири години, единствено знам за Последния договор на Зайрянов отпреди сигурно десетилетие, и нищо повече. И имайки предвид сериозните трудности в издаването и разпространението на такива бутикови, но брилянтни текстове, а и знаейки как пише Сивов, не можех да очаквам нищо по-малко от страхотно.

Сега, както съм казвала и преди – Коста  се развива с невероятни темпове със всеки текст, и ако сравните Хрониките с да речем последния му сборник разкази – все едно ги дели поне десетилетие, така видимо пред вас зрее един талант и се утвърждава като майстор на словото. Славянски хроники е история напомняща на пътуването на Данте в Ада, само че в нашия случай става въпрос за по нордически разделените три земи на световното дърво, като най-долната събира в себе си поселища на караконджули, вампири, върколаци и… пирати, плюс кръвожадни русалки, пухави леопарди и какво ли още не. Малко изящен нон сенс в сетинга допринася доста за обърканата атмосфера на озовалата се от никъде все още плътска душа на главния герой, който трябва да открие себе си и изхода от Долния свят, както и истината за вселенския ред наред с обичайните хероизми за жанра.

Като всеки храбър до невъзможност протагонист, дължащ смелостта си основно на липсата на памет, нашето момче настъпва по пръстите няколко зли божества, прави добро впечатление на иначе съвсем си невпечатляеми немъртви и неживи ( имало разлика, видиш ли ) , и малко или много забърква една пиперлива революция на верска основа в лагерите на божествените частици с по мартиновски физиономии и характер. И помежду другото философства на едро за сътворението, религията, и правилното и грешното като основни термини на живота. Дали на моменти малко се е пресолила манджата с твърде спорно за общата маса мнение по болезнени за обществото теми – да. Дали размислите на автора , изразени чрез героя са ми близки – съвсем да. Но дали имат място в един иначе приятен и динамичен героично-фентъзиен текст – не съм сигурна. Сякаш са омесени две разнолики книги и две противоположни идеи , които едва ли ще бъдат схванати и оценени правилно и лесно. Знам, че е имало проблеми и разлики между крайния текст на Коста и това , което реално е излязло, но и в настоящата си книжна форма Хрониките е един впечатляващ текст, който пренаписан днес или дообогатен с втора част би бил истински впечатляващ като Пиратите на Сид Майер да речем. Да, обичам NEXT TV 🙂

Та ако по някаква случайно попаднете на това наистина прекрасно малко издание – не го пропускайте, особено ако цените разни неща като оригинални идеи и нестандартно изпълнение, но с добър завършек за уталожване на страстите. Аз ще си чакам кротко следващия роман на Коста, който се надявам все някога да е Лъвкрафт среща Сивов, и да се почват пипалестите-чворести неща с лигите , и хората, и мишките, и всичко дето мърда, на драматични некрономиконски кълбета. Щото трябва да се лей изумрудена кръв, и това е.