Скандинавска митология

Нийл Геймън

Ако сте очаквали нещо като Од и ледените великани – за съжаление ще сгрешите. В същата грешка ще сте, ако поради някакви причини виждате настоящата книга като русокоса вариация на великолепните Американски богове и Момчетата на Ананси. Още по-зле, ако някак си мечтаете за книжна версия на най-новия Крейтос. Защото нищо от тези неща, за мое лично огромно съжаление, не ви очаква зад тази така многообещаваща корица. За първи път не съм влюбена в слово геймъново, и то е малко като да видиш свят човек да ползва тоалетната – нормално е, очаквано, случва се, но нещо в теб крещи и чупи душевната стъклария на прекомерните очаквания. Защото вместо оригинална, чаровна, цветна и забавна трактовка на рогатите митове на северняците, получавате доста стандартна, съвсем слабо разчупена, и накъсано разказана подборка от напълно познати и разнищвани стотици пъти във всяка визуална медия историйки. Някак нещо липсва, нещо лично, нещо специално…

Сега, разбира се това е Геймън, и вероятно Скандинавската митология ще да е най-живата и достоверна във всяко свое кътче колекция от нордически истории, засягащи почти всички известни и непознати божествени създания на севера. Ясно ще усетите всеки характер, всяка легенда, всяка мащабна дивотия за светове, раси и чудовища, търсещи и евентуално намиращи края на света в пламъци и сълзи. Макар че, ако сте от почитателите на героичните филми, вероятно ще имате някои разминавания откъм образи и най-вече добродетели, които комиксовата култура приписва на този или онзи полу-забравен понастоящем бог, но все пак може и да почувствате разликата като опознаване на още една страна от характера на любимите си супер герои. Или да се разочаровате по начин, сравним само с наличието на черен Орфей, черен Роланд и още една купчина оранжевокоси книжни герои, сдобили се с ярко тъмен тен в екранните си адаптации. Чакам Пипи да е новата принцеса Меган, а Томи и Аника минимум мексикански китайци, щото диверсификация и антидискриминация, нали. Ама, спокойно, не дишайте тъй тежко, никой норд не е обвинен в наличие на тена на Николета Лозанова. Просто са, ами, малко скучновати тия норди.

Локи не е веселяк, а е окровено откачен садист, както и Тор, и Один, и който друг хванете дето смуче замразена лосова лой за лятна близалка в особено топъл ден, някъде около нулата, два часа на обяд. Жените са красиви, и жестоки, и горди, и глуповати. Мъжете са красиви, и жестоки, и горди, и глуповати. Секат се, съживяват се, понякога не, отмъщават, надлъгват се, бият се, кръв се лее, малко допълнителни жертви се дават, и така. Което е хитроумно, бързо се превръща в извратено жестоко. Наказанията се полират до съвършенство, но никой не се и опитва да помисли два пъти над действията си. Сбирщина жители на хълмовете, дето имат очи, макар и по-красиви. Както казах – никак не е зле, но нещо липсва. Едната красота, може би, отстъпила на достоверността. Все така вярвам в Геймън, да се знае, обаянието на странното е още там, и той ще го улови, знам си. Въпрос на време, въпрос на вдъхновение.

Advertisements