Сказанията на Стрикса

Всеки нов проект на фентъзийната сцена, особено такъв с заявено желание да бъде постоянно и периодично явление, просто изпитвам вътрешна нужда да подкрепя с крайници, началници, умници, емпатници и всякакви израстъци на тялото и съзнанието ми, дето се вълнуват като морски многопипални чудовища пред круизен кораб с тлъстички американци за закуска. На Сказанията на Стрикса не му липсва амбиция – кратък сборник, с 5 разказа на български известни, макар и само на малката ни фентъзийно-фантастична сцена, имена, с красиво оформление, добра подборка и желание да виждаме ново томче на всеки три месец. Звучи прекрасно, нали? И поне началото е толкова примамливо, че почти се изпълвам с надежди за нова поредица, която да следя упорито и вярно като фенчето, което всъщност съм си, независимо от години и положение.

Настоящето, първо издание на Стрикса, съдържа следната компания от страхотни български автори – Кръстю Мушкаров, Васил Мирчев, Били Стефанов, Силвия Петрова и Александър Драганов. А сюжетите? Още една история от света на Алгира и Риналу на Мушкаров, попаднали от своето магическо поселение в настоящето ни, когато огромен дракон и могъща вещица са съвсем не на място насред технологичната ни параноична обител, ама пък не сме се лишили съвсем и от нашенски си магични елементи, които повече да пречат, отколкото помагат. Една жестока природна алегория за неравновесието и безмисленото насилие върху животни идва от Мирчев, от която малко ми загорча, признавам, но пък справедливостта тук не остана бледо кълнене от безпомощни уста, а реална отплата за непредизвикания ужас. Фантастиката е представена достойно от Били Стефанов, съчетана със смирен трибют към Ктхулу и приятели, които могат лесно да бъдат преметнати по силата на абсолютната логика, която признавам малко ми убягна, но отговорът на всичко е Гррр.

Силвия Петрова се включва със страхотно приключенско дарк фентъзи с безмилостни пирати, ужасяващи артефакти, грозни дворцови интриги и абсолютна липса на любов и приятелство в уродливия заобикалящ свят. Впечатляващо. И за финал Сашо Драганов ни представя една различна Одисея, може би истинската такава, с реалните лица на безсмъртното проклятие, което само учетворява гнева и алчността, вместо да променя в божественост човешката ни слабост. Към приключението се включват и амазонка, рицар, еничар и самурай, което може би ви звучи като изключително добро начало на рпг игра, и няма да сте далече от истината – задъханото действие с много бой не стихва до края.

Препоръчвам силно на всички почитатели не само на включените автори, ами и на инди проектите като цяло в България – сборниците за Мечовете, поредица Дракус и за мен изключителната Машина за истории. Българските автори имат много какво да ви разкажат, заслушайте се и ви уверявам – няма да съжалявате, и най-вероятно ще се присъединте към фенското ми пищене отстрани, радващо се на всеки, осмелил се да издаде фантазмени автори с родни имена.

Advertisements

Ирландски вълшебни сказания

Майкъл Скот

Книгите на Скот никога не са просто напосоки събрани съчинения. Това е роман , разделен в много части, в много епохи и със страшно много посоки. Ако следваш сказанията едно по едно ще видиш бледата , но плътна връзка между нивата на времето – костите от един разказ се разхождат в плът в друг, мечтата от едно сказание се превръща в молитва след няколко хилядолетия, вълшебното създание припкащо в края на книгата се оказва прокълнат човек от преди зората на времето… И така нататък… Авторът ги няма за нищо понятия като време и пространство, всичко сякаш се случва сега, едновременно и следващо се в ритъм, който е просто нечовешки невъзможен да бъде проследен. Историите му са повече от мрачни, вариращи между готически разкази на ръба на действителността до спорни по хиляди начини приказни оди за отдавна забравени богове. и герои. Целият този мрак, разпрострял се на може би най-красивата земя – о, да, след края на книгите му винаги оставате убедени , че Ирландия няма как да не е най-красивата и вълшебна земя на света за всички възможни времена оттук до безкрая – те кара да мечтаеш наяве и да почти да си стегнеш багажа и да се обадиш на най-близката агенция за един билет някъде до Ирландия, където да седнеш на най-калната полянка, а очите ти да виждат елфи и богове, седнали на по чашка скоросмъртница, кротко обсъждащи времената, които никой не помни. Разбира се , че да.