Синьото мънисто

Нели Цветкова

10930140_837203109669388_5777475230407708383_n

Когато се заговори за света отвъд живота, хората се разделят като океан от вярата си на малки или по-големички островчета, обединени около сладките заблуди за няколко хиляди девици в лични вълшебни сараи, или за вечно мандахерцане из пухави облаци, или за прераждане в слънчев лъч или капка утринна роса. Но моята представа за цикълa на съзиданието не свършва с вратата към смъртта, която е наистина само врата, и води към различните места и светове, в които душите, на които принадлежим, ще се учат и извисяват, подобрявайки по този начин модела, от който те самите са част , и който наричаме Бог, Вселена, Вечност или онова, което не бива да се споменава. И винаги се радвам някак есенциално на всеки автор, който ми разкаже история, звучаща някак познато и смислено на онази част от мен, която има претенцията да помни.

Синьото мънисто е приказка за душите, истинските духове-зрънца космически огън, които вземат решенията и живеят пълноценно, заемайки тела и съдби в опит да се научат на верните ценности на мирозданието на собствената ни реалност – така фантазните напоследък неща като любов, прошка и смелост. Дали във времената на византийските въстания, или при безчинствата на турските башибозуци, или в онова безвремие, съдържащо в себе си всички времеви и пространствени точки – душите са там и играят своята лична игра на усъвършенстване, чиято цел е познаваема само на твърде високо ниво, до което още никой сякаш не е стигнал. Разбира се, те вървят по двойки, тръгнали като едно цяло от изначалните извори на сътворението, но драматично разделени в последствие и орисани  да се открият в живота на хора, където ще се нараняват, и убиват, и обичат в крайна сметка, докато намерят истината за самите себе си. Което може да отнеме и вечността според нашите представи.

Може би историята ще ви стори малко наивна, доста романтична и даже мъничко клиширана. Но е истински приказна, някак умиротворяваща, даваща капчица надежда, че нещата , които ни се случват имат смисъл и ще разберем рано или късно , че е имало път, който да поемем, а не всичко е било една черна гора от злокобност и обреченост, в която сме били наказани да се лутаме во веки веков заради едното непознаваемо нищо. Още от първия конкурс на МБГ Букс преди няколко години това беше един от текстовете, за които съжалих , че не достигнаха до момента на издаване, но ето че имало провидение, и мънистото си намери своето местенце сред селекцията на издателство Гаяна, които непрекъснато ми се издигат в очите като качество на подбор и искрена подкрепа на наистина добри български автори. Ами така де, изложете се малко, че да не ми излезе име на луда тролеща фенка , че после ще трябва да обяснявам откъде са ми милионите 🙂

Но сериозно – Нели Цветкова е един откровено заслужаващ си автор, магичен и поетичен, и някак фантазно реалистичен, разказващ ми легенди, и внушаващ ми истини, които би трябвало да достигнат до повече позаспали в сивото ежедневие умове, и току-виж сме взели да полетим, вместо кротичко да запълзим към смисъла на живота, вселената и всичко останало. А другото е просто една красива приказка за различно пораснали читатели с вкус.

 

Advertisements