Змии в стените

Сибин Майналовски

 zmii

Поредният великолепен сборник на колекция Дракус ни води в световете на Сибин Майналовски, където преобладават тъмните цветове, отчаянието и доста изобретателната жестокост, но написано с онзи впечатляващ майсторлък, който те държи в желязна хватла, дори когато повествованието усилено работи по връщането на закуските ти от последните десетина години през грешния отвор. Защото зловещи сцени, от онзи тип, който може да накара и най-върлия фен на Баркър да зациври тихичко в мрака – има повече от достатъчно. Ако сте от нежния пол, с който природата ме е обрекла, ах, извинете липсата на дрънкулки в междукрачието ми – вероятно доста от нещата ще ви дойдат малко в повече, в смисъл има съвсем мъъъничко в повечко от необходимото кърваво-слузести-шляпащи по паважа разкъсани вагини, отколкото бих могла да подмина без да се замисля по Фройд-Фромски за нечии лични проблеми, намерили своят виртуозен хартиен живот. Прочетете преди всичко предговора на Сибин – един от онези текстове, които демонстрират много повече за личността на един автор, отколкото можете и да си мечтаете да научите от което и да е жълто издание. След него ще ви се иска да почерпите създателя на толкова много книжна болка и писъци в тишината едно голямо, ама много голямо, от каквото пие, и ще се замислите за някоя наистина читава личност от женски пол, с която да го запознаете, като последното ще се окаже доста трудна задача, та повторете първата крачка – налейте си и вие едно, че приключение ви чака.

Дали из дебрите на кръчмата на Зелената котка, събрала всички адски изчадия от милионите измерения наоколовръст, които, ще разберете и сами, са много по-добра и безопасна компания от който и да е леко меланхоличен младеж в метрото, или из градските потайности, на които никога не ще погледнете с онзи безгрижно – спокоен поглед на господар на положението, да – ще има отново твърде много спотаени викове в тъмнината. Поемате на пътешествие малко мръсно, доста кърваво и леко намирисващо на лешоядни стоки на моменти, в което ще се изумявате как две странички история ще ви държи будни в следващите няколко денонощия, заредени с нож, базука и гарота под възглавката, ей така, ако някой реши да намине. А какво ще си носите в ръчната чанта – е тук оставям избора на въображението ви и асортимента на най-близкия оръжеен магазин. Честно, страхът от нечие въображение за мен не е ново, Лъвкрафт, Баркър, Лазаровски – списъкът не е много дълъг, но сега окончателно към него се присъединява и Сибин, и вече мога да твърдя, че разбирам поне донякъде условния рефлекс на всеки мъж при сцена на негов събрат ритнат в топките, да се свие в меко кълбо от емпатичност относно най-уязвимото.

Да, жените сме кучки, често в онзи смисъл на разгонени животинки в кучешки парк напролет. Не всички, но тъй де – почти всички, в някакъв момент от живота си са правили едни серийни лъстиви грешки, но изборът ни следва една доста противна повтаряемост – или всичките ни партньори са дебили-биячи, или мухльовци – използвачи, или мачовци-неверници, или там какъвто е моделът ви на подражание.  И при всеки от нас винаги е кипяло и вряло в един кратък период от време, когато сме били разкъсвани от видения за адски огън, адски хрътки и разни други адски работи, изсипващи се върху главата на поредния неудачник, който ни е отнел от младостта, времето или каквото там ни е ценно. Но рядко има хора с таланта на Сибин, които да претворят вероятно справедливия си гняв срещу конкретни субекти от женски пол, че и майките им, приятелките им, и прочие индивиди, заети да им размътват и без това кухите главици, в толкова добри и смущаващи етюди. Сериозно, от страх за най-атавистично важното си, тези дами би трябвало да му плащат издръжка, откуп или нещо такова, щото аз лично бих се завърнала за постоянно в лоното на нощното напикаване от невръстните ми памперсни години, ако знаех, че съм някой от обектите на перото му. Но за радост съм просто сред масата фенове и фенки, които смутено ще кръстосат крачета за всеки случай и с леко нервна крива усмивка ще предложат само искреното си възхищение пред силата на словото в ръцете на човек, който си разбира от работата. Иначе става много, много страшно.

Advertisements

Усмивка в полунощ

Сибин Майналовски

usmivka

След изключително добрия като подбор и изпълнение на страхотно фентъзийно ниво сборник Сянката, с огромно удоволствие научих и за новата книга на Сибин, събрала истории от знаменитата кръчма на зелената котка – по-голяма като обем, съдържаща основно фентъзи и то комично такова. Нещо може би като Кръчмата на Калахан на Спайдър Робинсън, но много, много по-добро. И точно това открих – велико добър стил, уникални идеи, внушително чувство за хумор, едновременно тънко и лесно разбираемо, наистина неочаквани туистове, плюс отбор шашнати образи – юнаци сред които вампири на пости, хилядолетни черни магове с проблем с жените, късополи сукуби, вълшебници – детективи , които си гризат ноктите повече и от мен, изумруденозелена пухава котана, зеленчукоименовани безстрашни магьосници, клуба на отчаяните мъже на женските фолклорни образи – русалии, юди, самодиви  – все великолепия на жанра, представени от страшно добър автор по начин, който признавам за майсторски винаги.

Но към това фентъзийно разкошотие, получавате и едно бонусче, което мен лично остави с леко смесени чувства,  но вярвам ще се хареса на много от читателите , а именно – в една част от разказите, макар и маскирани умело като още от приключенията на шантавите клиенти на междупространствената кръчма, ще се сблъскате челно с искрено и лично душеразголване на един очевидно чувствителен творец, ставащ твой приятел и довереник с всяка страница история.

Сега, и аз съм си дала своя дан  по пътя на разбитите сърца, и съм написала тонове проза, поезия и междустилия с лечебен ефект върху раздраното ми вътрешно Аз, на които ми се е искало да включа и некое и друго посвещение в стил – На Ъ, дано стадо напудрени мамути на виагра го посетят в съня му, или За У – нека всите метеорити на вселената се насипят връз тъпата ти тиква. Но за моята, вероятно постеснена с годините, етична разграничимост, персоналния лимит на себеразкриване е малко като Рубиконска мистификация, която си трябва много смелост да бъде мината без вътрешно изгарящо изчервяване. А Сибин го е прекрачил на един път с такава свръхестествена лекота, че усещането хем е дълбоко смущаващо, хем и достойно за искрено уважение.

Не възприемайте думите ми негативно, свръх персонализирания начин,  по който Сибин поднася някои от идеите си , не намалява в никакъв случай качеството на работата му- тя си е вдъхваща фенско страхопочитание независимо от темата, и за мен би било огромно удоволствие да чета още и още от него, даже да го замоля искрено да напише и нещо по-длъжко , може би дори за конкурса на MBG books за фентъзи роман, който тече в момента. Такива трябва да са нашите автори, и дори когато не мога да ги разбера напълно, все пак да мога да им се възхитя за смелостта да бъдат много повече себе си, отколкото може би е прието да бъде показвано.

Сянката

Сибин Майналовски

24-fantastichni-razkaza-ot-sibin-maynalovski-v-syankata-tarsyat-svoite-fenove-po-knizharnitsite

Изключително силен сборник разкази. Подчертаваме, болдваме, оцветяваме и украсяваме с кадифени траурни лентички свидното определение изключително. Защото Сибин пише като някакъв странен кошмарен ( в рядко хубавия смисъл на думата ) експеримент за съчетаване на гените на Шекли и Баркър, с малко Кинг за вкус, и който и да изберете майстор на хумористичното фентъзи за разкош. Изненадана съм цвилещо-приятно от много добрата подборка и качеството на текстовете, очевидно минали внимателна редакция и блестящи с почти брилянтен език, интересни хрумки, весело-уместни закачки и онзи дъх на майсторлък сред думите, отличаващ истинските думосъздали, осенени от свети творчески дух, от онези амбициозните, но посредствени драскачи, известни със скучноватите си филмови екранизации и напълно липсващите, за очите на опитните читатели, качества на работата си.

На сенчестата сцена Майналовски кани всичко неестествено, нечовешко и нереално на по чашка гаргаробластер , с цялото уважение и видно преклонение пред имена като Дъглас, Азимов, Шекли, Кинг, Баркър и десетките други, чиите вълнуващи влияния не съм могла да идентифицирам явно. До шантавите лилави магове подтичват миниатюрни морално развращаващи космически видове; над бодливите рамена на демони адови надничат малки пухкави котенца от същата таз преизподня; луди убийци, нежно галещи обичните си опасни дъщерици по главичките, мерят бицепси с космически пътешественици, откриватели на смъртоносни видове – унищожители на цели цивилизации. Роботи с особено чувство за философия, касапи, търсещи топла ласка, лами-спаски с реалити мечти, одушевени градове – чудовища, зловещи дечица с остри режещи предмети в крехките си ръчици, смъртоносни телефони и коли, сбъдващи желания и вземащи души във фонтани от болка – безкрайно много идеи, образи, проблясъци талант, оставащи плътно запомнящи се дори в преситеното съзнание на типа трудни читатели като мен. Повярвайте на изключително красивата корица – изпълнява си обещанията за изящен ужас и потъмняло от венозна кръв удоволствие, плюс по някоя и друга искрена естетска усмивка в допълнение. Наистина добро.