Септимъс Хийп

Анджи Сейдж

И ето го поредното, и крайно категорично доказателство, че дори детската литература или YA може да се окаже много силно четивна, и дори забавна  за по-порасналите деца. Или с други думи, ако ви кажат – не се занимавай с тия книжки, освен ако не си на около 12, няма как да се впечатлиш – не вярвайте. Добрите книги са си добри книги. А бозите са си бози, независимо колко филми се направят по тях.
Историята е безкрайно неепична. Развива се в силно ограничен свят, повечето движение е във времето и безвремието, отколкото по  потенциални милиарди километри земя, но точно тази локализираност прави книжките някак близки и съвсем уютни за четене. Героите са малко, почти всички са семейство или в родствено-приятелски отношения, но това пак допринася за топлата атмосфера на поредицата. Персонажите се омесват от време на време и губят пряката си насоченост добри-лоши, и често се намъкват по правата дразнещи-недразнещи, но не е чак болезнено или очеизбождащо. В интерес на истината няма някакви драматични мащабни обрати и опасности – просто се приема за добро реда, в който са включени основните ни герои, другите варианти са просто различни и съвсем малко по-лоши от статуквото. Което не може да е учудващо, имайки предвид все пак, че за да си издаван автор за деца, не трябва да имаш силни послания и промиване на мозъци, дори и в правилната посока, в нито един ред или дума от цялото си творчество. Дали е правилно или не си е морален въпрос, който се разрешава като се пръкнат децата. НО да се върнем към темата и най-важния въпрос:
Къде е чисто детското в цялата книга и колко много дразнещо е то?
Има свежи илюстрации, добро пъстроцветно оформление и странен, но сладък формат. Историите са относително кратки, завършени, обективно самостоятелни, макар че е най-добре за читателя да си ги следва по ред на написване. Идеите са лесно смилаеми, без философия, политика или религия, без секс, само с намеци за любов, и елементарна, по детски разбираема етика. Всичко е леко, лесносмилаемо, оставящо приятен вкус на розов локум в устата, даден ни от любимата баба или леля.
Лошото в цялата история е, че не е много ясно кога ще издадат поредицата до край в България. Информацията ми е за 7 книжки – щото нали главният герой се казва Септимъс, на български са издадени 4, на английски 5 плюс още една съвсем скоро очакваща да види бял свят. Скоростта на издаване е максимум книга на година, което е болезнено направо. Но няма какво да се направи. Положителното е, че поредицата не те оставя тънещ във въпроси и неясноти, така че мога да си ги чакам и цяло хилядолетие. И ще си заслужава всяка секунда чакане.