Светлоносецът

Оливър Джонсън

phpThumb_generated_thumbnailjpgphpThumb_generated_thumbnailjpg1phpThumb_generated_thumbnailjpg2

Ще започнем ударно – това е най-доброто дарк епично фентъзи с вампири – зомбита, за което мога да се сетя в недългата ми, но достатъчно активна читателска „кариера“ . И е толкова недооценено в наш си роден, че и световен мащаб, че ми се доревава лекичко от неща като масов вкус, писане на конвейр за средностатистически нърдове и книги, които се четат само след като в главната роля на филмираната версия има някой дългокос юначага с крива усмивка. А всичко може да е много по-красиво и смислено за четене, и нека ви разкажа за това.

В началото те грабва езика, след това историята, довършва те отчаянието и неясния безнадежден финал, в който се чудиш дали всички жертви, изгубени приятели и пропилени съдби са имали някакъв смисъл, и дали нещичко е трябвало да бъде спасявано въобще. Изключително силно и въздействащо повествование , накарало ме да издиря в оригинал продълженията на единствената намерима на български част – първата Ковачница на сенки, а това всъщност не ми се случва толкова често – при наличието на десетки хиляди книги , все още недокоснали вниманието ми, отдадеността ми да проследя апогея на тази мрачна идея не ме изостави и до последната страница.

За какво толкова става въпрос, ще кажете, и какво пък може да предложи един писач на книги – игри в единствената си поредица , в която не се изисква, ако ще помогаш на младата девица да отидеш на страница 12, а ако не – на страница 38, а пък ако ще я насилваш по принцип – на финал.  Сюжетът е хем безкрайно тривиален, хем оригинален в експлоатацията на тъмния свят населен с демони и мъртви богове, вампири, зомбита и магове, огнени вещери и въздушни светлоносци на надежда . Всичко за което можете да се сетите, но някак написано по правилния начин, с мотивация, която бихме разбрали и сива душевност, която твърде много напомня на някой и друг любим личен кошмар.

Слънцето умира. Така де, случва му се фентъзи варианта на смърт, а именно черни демони – деца на бога- змия на мрака Ис са закрили взора на еманацията на слънчевия бог Рех, което е нещо повечко от активна звезда, почти прегоряла след нужните си хилядолетия живот. Само че поклониците на двата бога не разбират от разни физични закони, ами по-скоро са фенове на метафизиката, и си измислят спасители и разрушители на земята си, които първо ще унищожат почти до корен преди да възродят каквото е останало от живота. За съжаление никой не е предвидил усложнението на любовта, и то напълно несподелената и невъзможната, за която не просто няма бъдеще, ами и напълно изключва настоящето като вариант включващ процес на живеене по белия свят.

И започва едно епично приключение, от мрачните улици на обречен на дива погибел готически град, през ледените пустини на земите на всички различни, покварени и отчаяни души от няколко хилядолетия, достигащ до руините на древно поселение, наситено с дива магия, дракони и пазители на земи, унищожени преди  цял цикъл от божествени войни. Трудно ми е да обясня великолепието на сцените и зловещият им облик на абсолютна безнадежност , който струи от всяка страница, в която ти се иска да повярваш, че любимите ти герои ще устискат до края, но все по-ясно ти става, че това е напълно невъзможно.

Сега, има и недостатъци, които обаче твърде леко потъват във въртопа на динамиката, поетиката и мрачната красота на света на Светлоносеца. Джонсън е основно автор на книги – игри, и това се отразява на динамиката на действията – има не една и две сцени, в които почти усещаш , че някой ще те пита как да постъпи аватарчето ти. Но може и просто да натоварвам силния приключенски дух на текста с подобни предразсъдъци, както биха направили всички пообучени в науката на четенето. От един момент натам поредният изрод, чакащ в храстите пък ти действа доста игрово, в стила на най-добрите рпг заглавия, а скоростта с която погиват страничните помагачи, второстепенните играчи и твърде голяма част от главните такива нагорчава с епитафното си властващо отчаяние.

Но както казах – всичко това се преглъща, отмива, заспива, отнася. Остава само възхищението от великолепен фентъзи текст от най-тъмния ъгъл на жанра, където кървавите призраци са най-малкия проблем. Винаги се радвам на такива книжни открития, и ми е повече от приятно да ги споделям, и да намигам почти съзаклятнически на активните книгоиздатели в България, да хвърлят по едно око на една наистина заслужаваща четенето си поредица. А сега отивам да погълна една дузина пратчетки, че да си върна надеждата в добрия край и усмивката, иначе меланхолията ще победи в още едно измерение. Дано не е в моето.