Непоискано добро – нов роман от Светлинките

Ако някой си прави труда да ми разглежда обстойно сайта, ще види подозрително положително отношение към Светлинките – невероятен екип от младежи , предвождани от смелата си войводкиня Валентина Димова или Валънс Демориел, които пишат колективни романи , предназначени обикновено за техните връстници, но винаги с много добри идеи и едно такова положително чувство, което неочаквано за мен е заразно. Горда съм, че активно колекционирам всичко, ама наистина всичко, създадено от талантливите деца, спечелили ме с идеи и оригиналност, и сега ми предстои да добавя още едно заглавие, в което имам малко пръстченце и аз, а именно – покоректурирах , естествено под зоркото око на Кал, прекрасния текст, наречен малко неясно, но всъщност доста логично ( а колко е логично можете да разберете само, ако прочетете книжката ) Непоискано добро.

Жанрът е дистопия, героите са подрастващи, но с чепати характери, неестествено за възрастни желание за справедливост и една носталгична чаровност на младостта, и то на правилната младост, която ми се иска да кажа, че съм имала, вместо… ееее, да не изпадаме в откровения, поживяла съм си със всичко забранено и позволено, към момента просто забравено.  Имаме телепатия, технологии, реалити шоута, убийства и неподозирани жестокости, обяснени с грижа за доброто на обществото. Както винаги. Светът на възрастните срещу света на децата? Аз лично намерих своите паралели с Питър Пан, умишлено или не, желанието за непорастване, в случай, че възрастта е повече от порок, ми е толкова близка, и даже боли. Чудесен текст, на който си заслужава да дадете шанс. Само да подчертая, че на мен дистопии, утопии, антиутопии и всякакви пии ми лазят сериозно по нервите. Но това тук… е различно. И го подкрепям, колкото мога по-искрено.

Ето и малко по-официозен текст-описание, ако смятате, че съм прекомерно загадъчна и мъглива, както винаги 🙂

В самия край на 2012 г., когато всички очакват свършека на света или здрав купон по повод провала на поредното страшно пророчество, се случва нещо.

Само петдесет години по-късно човечеството не помни какво го е сполетяло и не познава живот, различен от подземните „понички“, в които дори тревата и дъждът са изкуствени. Доколко е реален светът, в който живеят новите хора? В какво превръща децата небрежното родителство? Каква е цената на истинската любов? Тези и още важни въпроси поставят двете части на романа „Непоискано добро“ на клуб „Светлини сред сенките“.
 
„Непоискано добро“ е деветият колективен роман на „Светлини сред сенките“, след „Въже от светлина“, „Шахтата“, „Аурелион: Монетата“, „Играта“, „Дивна“, „Войната с фафите“, „Аурелион: Храмът“ и „Дупка в небето“. Младите автори измислят, пишат и илюстрират историите си от 2003 г. насам.
Освен за следващите им издания, приходите от романа ще допринесат и за заснимането на сериал по трилогията „Аурелион: Вечният баланс“, която зае 29-о място в Топ 100 на „Малкото голямо четене“ през 2011 г.
Фондация „Човешката библиотека“ издава „Непоискано добро“ в хартиен и електронен вариант.

За повече информация:

Непоискано добро“ (http://choveshkata.net/blog/?page_id=2994): представяне на романа в Човешката библиотека
сериал „Аурелион“ (http://www.indiegogo.com/aurelionseries): предварително представяне (на английски език)

Светлини сред сенките

Бях убедена, че съм писала вече за това начинание. Нищо чудно да съм изтрила поста по недоглеждане. Напоследък очаквам да ми се случват неща, които съм забравила или отхвърлила тотално от съзнанието си. Старостта идва, ех…

Това са детски книги. Писани от деца, за деца, със деца главни герои и откровено детски теми, сюжети и похвати. Но са по-добри от страшно много сравнително по-възрастни писатели, особено български такива. От това поне разбирам. Книгите са 3 ( е, вече са 4 – очаквам да се докопам някак си до най-новата съвсем скоро ) и са невероятно ясна демонстрация на това как група талантливи деца със страхотен малко попораснал лидер от забравено от бога градче , което може да се гордее само с тонове рози и най-забележителния ми бивш, могат да сътворят почти литературни чудеса. Винаги съм била болен фен на българското фентъзи, но на български деца пишещи фентъзи съм даже нещо повече. От книгите аз виждам как тези деца израстват, как с тях се променят стила, идеите, търсенията, как се появяват подслоеве на действието, как се усложняват героите и връзките им, как се правят нарочни и случайни паралели с класики в жанра, но по толкова сладък начин, че прощаваш преписването на второто изречение. Книгите са далеч по изпипани в стилово, езиково и идейно отношение от доста подобия на фентъзи, до които съм се докопвала, и учудващо за мен – се подобряват с всяка изминала книга.

Въже от светлина са първите малко несигурни стъпки на амбициозната групичка, и приличат на нежна приказка за лека нощ, която признавам изчетох с голямо удоволствие, и обещавам децата ми да имат същия късмет някой ден. Шахтата е бунтът на тийнейджърите с техните си проблеми, отношения и мечти в най-нормалния сетинг за един подрастващ в този времеви период младеж – а именно в ада. Децата растат, а с тях и проектите – и се започва писането на поредицата Аурелион, от която засега имам Монетата, надявам се скоро и Играта. Тук се намесват много повече и по-различни образи, усещат се алюзии, заимствания, намеци и хинтове , които те водят през един доста по младежки измислен, но въпреки това интересен свят. През цялото време аз имам пълното усещане, че знам всичко за тези деца – какво гледат като филми, какво играят на компютрите си, какво слушат, какво имат закачено на стената над леглата си… Тази толкова силна близост до живота на тези деца аз получавам само от няколко тънки книжки. Невероятно просто. Литературно воайорство може би, един книжен биг брадър ако щете, но при мен желанието да надникна в главиците на вече доста порасналите младежи се засилва. Дано продължават така още дълго време въпреки липсата на пари и прочие условности, които за съжаление в България са си нормалния реал за уж развитието на някакъв талант. Късмет деца, аз съм с вас!