Куртизанка и Венера

Сара Дюнант

Само, защото искам да се махна оттук, да избягам, да съм далече, да сънувам, без да живея, да наситя сетивата си, да удавя очите си в красота, а очите си в звуци, чета и подобни книги. Книги за Венеция, за Флоренция, за Рим. А даже не обичам Италия. Обичам историята , разказана напълно неправдоподобно.
Само веднъж съм вдишвала аромата на каналите, и въпреки че си мирише на нормална си канализация, италианските лайна сякаш миришат някак по-естетски, по-европейски, все пак гъзове с родословия са ги срали, а това си е нещо. Харесвам описания на места, където вече съм била. Някак си по-естествено се виждам как се клатушкам несръчно на гондола или внимателно пристъпвам по съмнителни мостчета. Липсва ми невидяното, липсва ми и преживяното. Колко много неща ми липсват…
А уж пиша за книга…
Описанията на Венеция са толкова красиви, много по-красиви от самата Венеция. Даже спомените ми са далеч по-красиви от реалността, но нали затова са спомени – грозните гледки на олющените сгради, лятната воня, огромните тълпи, купчините гълъбови лайна някак си не топлят като образи. Затова са и книгите, в които има фонтани, има море, има вятър, и красота, и пищност, и винаги красиви хора, отдали се на наслади от всякакъв тип. Как мечтая за толкова хедонизъм, как мечтая с моето свито, задръстено, прагматично сърчице. Ама няма.
В самата книга история кой знае колко също няма. Нека да я приемем като малък албум със снимки проектиращи се някъде в тила на съзнанието, облъчвайки цялото човешко същество на читателя с килограми усмивко-правещи вещества – ендорфини, мои любими. Няма кой знае колко досадна любов, няма кой знае колко войни, или тайни, или мистерии – има само красотата на един град, който една достатъчно добра писателка като Дюнант е решила да ми припомни, чрез простото ненатрапчиво ежедневие на една куртизанка и нейния помощник – урудливото джудже. От такива образи вярно е нормално да се очакват оргии, мръстоии, убийства, драми, но тук няма – има само ненатрапчив красив гид на Венеция.
Аз лично това търсих, и това намерих. Друго няма. Но пък никога не е късно да се потърси под вола теле.

Advertisements