Инкарсерон и Сапфик

Катрин Фишър

161011z 165638z

Ако сте почитатели на фентъзито за подрастващи, в стила на Касандра Клеър и Майкъл Скот, но този път – в стиймпънк версия с лекички псевдо сай-фай елементи  – то дуалогията на Катрин Фишър определено е вашата книга. Като всеки текст , предназначен основно за неособено опитни младежи с потенциал, и тук имаме ярка, твърде ярка всъщност, кинематографичност, която оставя усещането за сценарий тип Игрите на Глада, с все спец ефектите, симпатичните , някак си по съвременному фешънче – костюми, и готините хлапета, които се гледат влажно , ама и някак обречено. Дотук трябва да сте взели решение дали ще го четете туй чудо или не. Ама ако по някаква причина сте се разсеяли и не сте усетили внимателно скътаната зад имитиационната ми обективност лична позиция – хайде още малко разяснения.

В далечно и неясно уточнено бъдеще, някой цар е решил да сътвори затвор, в който в контролирана среда да се изолират де що има вреден мат’риал, но тъй като е бил подчертано хуманен по природа, щото нали власт божия и синя кръв, и прочие, им е вменил един AI за надзорник, един началник с малка заплата и голямо самочувствие на наследствена длъжност, и шепа учени за надзиратели, които ще поддържат изкуствената атмосфера на идеални условия за мозъчна рехабилитация, и основаването на модерен нов свят някъде..ами там, между гънките на физичните закони. Ама естествено като натъпкали затворчето до откат, му затоворили вратичката и са хвърлили ключа. Е, поне са го скрили до второ пришествие. И остатъчните господстващи субекти от бялата раса взели , че върнали някакъв хибрид между Викторианство и Елизабетинство на мода, с все яките, корсетите и свещите, плюс скритите перални, плеъри и СРС-та, остатъчни девиации от мръсния прогрес.

Е, докато в Горната земя се чудели как да си изперат мръсните чорапи без Ариел, в Долната злият AI взел нещо да се побърква, и да се драконизира по толкиновски, а поколенията от първите затворници доказали още веднъж , че от черна утроба черно семе излиза. Та нещата излезли нещо извън контрол, Лудия Макс 6 среща класическо куестене в гонене на Михаля, и така. Знам, знам – звучи толкова амбициозно и обещаващо. И нямам представа защо ми се догади от простоватостта на изложението на иначе интересно замислената фабула. Дали героите ми бяха твърдо нискоизмерни, или просто обичам да чета и как някой мисли, описва, разгадава разни неща, вместо само да скача наляво-надясно, ръга с ножовката и избягва за секунда някой роялистки скандал. Вероятно ако търсите добро четиво за плажа, с шепа тъмни нотки , доволно наситено действие и някак оригинално, но в крайна сметка – непретенциозно общо впечатление за сетинг и идея – ами, пробвайте.