Полудив

Сали Грийн

poludiv3

Продължавам с необяснима, дори за мен, упоритост да газя до коленца в очевидно една истински крапи поредица като тази за дивото, тъпо, комплексирано, хормонално нестабилно, и ясно е вече – върколаче Натан, полу- черния, полу- бял магьосник, който никой не обича, щото е – погледнете по-прежните прилагателните – тийнче, което ти се иска изключително политически некоректно да вържеш за някой дъб и да го оставиш да му избодат очите ято сериозно разгневени, и клинично бесни чайки. Защото това е един от най-дразнещите с достоверната си шитава младост образи, които съм срещала, напомнящ ми за някои от най-проблематичните хлапета, които са ми пресичали пътя преди някое и друго десетилетие, и за които съм тихо благодарна, че съдбата ги е изтикала в канавката за достатъчно дълго време, че да избягам с двеста от поредното лошо момче с проблемно детство, с практически никаква емоционална или интелектуална интелигентност, и пълен до ушите с някакви простотии за това колко истински бил, как всички са му длъжни, и колко много обича еди кой си. Сериозно, освен ако не сте на 12-17, или малко по-големи, но по-щастливо-посредствени, не може да вържете на бета версията на неудачника – насилник, който ще си тепа семейството на почивки, давайки безплатни представления по реалистичен кеч и лична драма на целия квартал. Иначе сериозно ще се притесня за географската нагънатост на добрата стара храна на зомбита, намираща се малко назад и нагоре отвъд очите ви.

Историята продължава все така накъсана, еднообразна, едноизмерна и зарибяваща, проклета да е Сали Грийн, и гадните и кратки изречения, които ми причиняват аритмия, но не мога да откъсна очи от тях. А аз мразя искрено и лично всичко с един глагол и едно прилагателно, освен ако не изразява писък на ужас, пришляпване на нещо невидимо в мрака или мекия звук от хлъзгане на черва по паважа. Момчето ни бяга от лошите бели, които съвсем са изперкали на тема расизъм и доминантност на ултимативното добро; ходи да спасява своята любима Дулсинея, на която, слава на всички фентъзийни богове, и идва акъла в някакъв момент, последващ задължителните горещи сцени; и естествено се свързва на съвсем ново ниво със странния си баща. А , и разкрива своите хомосексуални наклонности. Ха, разцепи ли ви се съзнанието на няколко объркани секторчета? И на мен така. Не, че не го очаквах, но откровената му бисексуалност, която подозирам че си е съвсем чиста и нормална хомосексуалност, на моменти идваше малко, тъй де, неуместна. Поне по тази линия попадна на добър партньор, горкото Натанче, макар че видно е, че ситуацията ще се изврати в нещо с бой, разкървавена вина и поразкъсано видоизменяне, ако се сгорещи прекомерно.

Та, нещата не хващат в добра и логически приятна посока. Сценарият се пише, продава се на студията, и чакаме новите Игри на глада или Дивергенти, с поредните секси тийн идоли на годината, които ще попаднат в лапите я на Майли Сайръс, я на Джъстин Бийбър, дорде не им залезе славата. Прескачам пасажи, чета отзад напред, и по диагонала – и не усещам никакво объркване или дупка в повествованието, просто всичко е като един гледаем екшън, който можеш с чиста съвест да пооставиш докато посетиш белия трон за едно кратко или по-дълго дивене пред чудесата на човешката отделителна система. И след това отново се закачаш за телевизора, и продължаваш битката без усет за загуба. Та така и с дивите полюции на Сали Грийн. Но, въпреки всичко, ще чакам запленена третата част, в която ще стискам палци за ятото диви чайки от първи абзац, искрено вярваща, че този ноарен аранжимент на първите две книги няма как да избухне в някакъв абсурден розов памук на финала. Ще ядем сърца, ще чупим кости, ще дъвчем дебели чревца, докато ни е тъжно, и си мислим за изгубената любов. Сериозно, нямам нито една причина да продължавам да следя накъде ще го отведат копитцата на Натан, но просто не мога да се откажа сега – твърде много искам да го видя как страда. Е, предполагам и това е начин да се правят милиони.

Advertisements

Полулош

Сали Грийн

46083_46010

Една учудващо не-много-лоша книга, въпреки че е в така омразния ми тийн-ърбън-фентъзи стил, и пряко усилията на смехотворната , но новаторска признавам, кампания с „момчето от някой си музикален формат в клетка“ . Дебютът на домакинята Сали Грийн за щастие не включва богаташи и развратни девици, а сюжет достоен за Холивуд, предназначен да се нареди плътно в сърцата на тийнейджърите до Здрач, Реликвите на смъртните и Игрите на глада. Но много, много по-дарк . Само да спомена , че животът на младия главен герой Натан е инспириран не от кой да е , а от Солженициновия Един ден на Иван Денисович. Е, не точно живота, ами мъченията на които е подлаган, тъй като явно е доста модерно напоследък да си тормозиш централния протагонист до откат, или дордето не си получи катарзиса и не тръгне у лево, или накъде там и трябва на авторката. Да, жените – писателки са си кучки, и това е.

Тази книга е създадена да се чете лесно и бързо, да те хваща , задъхва , емпатизира и релаксира без ясен спомен след последната страница. Като за дебют – доста майсторска работа бих казала. Не, не се отличава с никакви ценни литературни качества, и няма да се хареса на никой с по-възвишени претенции към жанра, оригиналността или духовните ценности. Просто е лесен и ярък текст, отворен и продаваем, създаден за масите, за кинорежисьорите и творците на комикси. Героите са схематично ясни – бели и черни магове, малко като Геймън, нещо като Лукяненко, но на много по-смилаемо хамериканско ниво, написано така, че да не съжалявате кой знае колко , че сте си загубили някой и друг час от живота в четене. А книжлето хваща като краста, да предупредя, и няма да ви се  откъсне от ръцете ни в автобуса, ни в метрото, че даже и на работа, в тоалетната или по време на вечеря. И то не защото е гениална – просто е написана зарибяващо лесна за четене.

Относно самата история вероятно някои ще намерят паралели с Хари Потър, само че погледнато от другата страна – през очите на предполагаемия син на Волдеморт да речем, където близнака на добрия стар Дъмбълдор е сурово вманиачено копеле, анти-Хърмаяни е сестра-превръщенец с особено калпав характер, а ново- Рон е гей с френски акцент. Но в кратце – една добра бяла магьосничка се влюбва в един такъв черен , който е много, ама много лош – превръща се на котка и яде сърца, и им се ражда хлапе, което е точно 1/2 Ч или мулатче в морално-етично-вещерско отношение. Само че белите са си есесовци по природа, а черните са леко откачени , но много ядосани на света хубавци, и се завърта един омразен конфликт с хитлеристки привкус, като цветовете не мисля , че са случайно избрани, и май не олицетворяват само някаква си измислена вълшебническа принадлежност.

Имаме невъзможната любов с много бяла и добра мацка; агресивен тийн характер, усмиряван обичайно с ритници в главата и киселини по крайниците; изключителни лошите ливърпулски безцветни несретници, пред които даже маговете удрят петички в бяг, а и малко европейско пътешествие из древните места на различните спиращи времето и изменящи реалността не-хора-чудовища, които в доста ситуации са доста простодушни по отношение на постигането на целите си. Не търсете кой знае колко смисъл в поведението и на лоши, и добри, или поне тези които си решите, че са такива или онакива – всъщност всичките са си сиви нещастници със специални умения, не по-различни от които и да е рандъм властници в произволна голяма страна. Това не е писано да замисля или обогатява, а само да забавлява. И го прави страхотно. Това стига.