16 страховити истории

Робърт Шекли

187893_b

Въпреки подмамващото вторично заглавие, намекващо че държите в ръцете си ултра специална селекция от последните разкази на най-големия майстор на словото Шекли, всъщност не очаквайте някакъв структуроопределящ магнус опус в действие, който ще отвее глави, променя ценностни системи, и разделя и събира по цял свят само със силата на думите си. Но е Шекли, и ако си търсите нещо повече от нестандартно, интелигентно и неочаквано написано етюдно слово, създадено с много фантазия и безумие, надничащо току над рамото на автора – това е прекрасен начин да разберете какво толкова му е невероятното на един от гранд мастърите на фантастиката.

Разказите са безкрайно различни като сюжети, но свързани с безпогрешно различимия хитър стил на Шекли, който те кара да се замисляш за някои доста социални и съвсем реални проблеми, докато четеш за роботи, извънземни и древногръцки герои, клатещи си краката в ада. С изключително премерена доза ирония и сюрреализъм се отправяме на странно пътуване към чужди планети, алтернативни вселени, отвъдия, сънища и вътрешни разхвърлени светове, водейки странни разговори със странни образи на – познахте – странни теми. И в крайна сметка оставате леко самодоволни, малко объркани, и с повишено мнение за тия странни птици старите фантасти. Което си е положително преживяване, от където и да го погледнете.

В този сборник няма да намерите твърд сай-фай, откровено фентъзи или някоя тъмна гротеска, но ще прочетете всичко между тези любими поджанрове, и още много такива, разгледани с чувство за хумор на ръба на цинизма, словесна мъдрост и онази майсторска простота, при която посланията идват не съвсем ясни, но в някакъв момент – напълно разбираеми, плескащи те по челото в изблик на Еврика! откритие, че почти си видял смисъла на живота, вселената и всичко останало. Е, почти. Някои неща са толкова добри, че можеш и да им повярваш. Или просто харесаш като една хубава среща с наистина интересен събеседник.

Домът на боговете

Робърт Шекли

За Шекли, наред със Зелазни, Азимов и може би Хърбърт, си е донякъде светотатство да се каже дори една лоша дума за качество, идеи или изпълнение на нещата им във фентъзийните или фантастичните дебри, или в зоната някъде между жанровете. Аз може би неочаквано няма да се цепя от клакьорския колектив и ще вдигна малко флагче за това колко наистина добър за четене е Шекли, въпреки минималистичното ми разочарование от приказките на Аззи, породено естествено от тъповато уголемените ми торби , кошници и всякаква домашна посуда очаквания. Тук нямам нито една заядлива забележка, мусене в мрака или сумтене в тишината между разгръщането на страниците. Домът е прекрасен образец на течението, посветено на масирано ебаване с всякакви митологични, типологични и нарочени за божествени фигури, в който активно се забавляват гении като Геймън, Дъглас, де Камп, и който друг изпускам отявлен богохулник .

Хуморът е прекрасен, героите са жизнени и шантави, а преводът е на Комата – блестящ , достоверен и уникално жив. Забавно е да гледаш колко щуротии може да сътвори поредния сдухан човешки мухльо с артефакт на Соломон, колкомного и чак завиждащо качествено изродските божества , добре забравени поради най-естествени причини, могат да вземат от нашия живот, а вселените са толкова крехки кифли, че можеш да ги подмениш , унищожиш и удавиш в черна дупка с весела лекота. Правилата на времето и съществуванието са толкова ритардет фън, че само Марвин и кош с вогони ми липсваше за пълна екзалтация. Наистина страшно читаво и леко четиво, дори и научните неща звучаха толкова шантаво вероятни, че почти разбрах туй-онуй за всемирния ред. И да си бог се оказа доста скучно занимание, дори и бог на извънземните или африканските лемури, краят е все еднакъв.

Ще се учудите колко много добри и уникални идеи са напъхани в само двестатина страници, но  фактите сами говорят – Шекли е змей на комедийното фентъзи и определно искам да си изровя отнякъде Машината Шехерезада, която или струва майка си и баща си, като я има, или хич, ама хич я няма никъде. И не, не се интересувам от по-сай-фай нещата на Шекли, не ми е в кръжока по интереси и това е.