Пътят на славата

Робърт Хайнлайн

1663_max

Дали това беше правилния начин да се запозная с Хайнлайн? Може би не, тъй като далеч не съм очарована, нито пък стимулирана да прочета още нещо хайнлайнско, въпреки всенародния хайп и факта, че тази книга бе част от първото ми референтно издание за стоте най-добри фентъзи книги на всички времена, които е задължително един искрен фен да изчете. Е, не ми се получи влюбването, макар че историята е доста добра и е точно от тези , които ми допадат – нормален човек бива изпратен в изцяло фентъзиен сетинг, подобно на Драконът и Джорджът на Гордън Диксън, където го среща яка едрогърдеста пълп мацка и го обявява за своя герой, готов да спаси няколко свята едновременно, громейки всякаква невъзможна гмеж по пътя си. Супер идея, но ужасяващо осрана по метода на автор на научната фантастика , опитващ се да пише фентъзи. Което не е толкоз лесно, моля ви се.

Магията на фентъзийните жанрове е точно в това, че няма нужда от обяснения за всички невъзможностно – то просто се случва и е там, вярваш  – и се удивляваш смирено, не вярваш – и някоя огнена топка те опърля до купчина сгур. А всички логични и типични обяснения включващи математика, физика и някакъв вариант на междупланетна етнология, просто съсипват добрата история. Можах някак да простя абсолютната хероична непригодност и средностатистичност на главния ни герой, заради жара, с който се впусна и повярва във всичко случващо му се, упражнявайки най-важното качество във всички измерения – адаптивността, но технологичните и научните му безкрайно скучни теории просто окъкаха положението. Дали е било заради превода, или така си е текста , езикът ми се стори постен и тромав, без секунда красота или феерична усмивка между редовете. А различните нахвърляни с кофи цитати и алюзии с различни автори , поети и писатели, кои от жанра, кои от класиката, без обяснения под линия, просто натежаха и досадяха, ако и да ги разбрах в по-голямата им част.

Въобще Хайнлайн не е моя автор, и е поредното разочарование за годината, в което желанието да харесам един творец заради мнението на хора, които силно уважавам, се оказа невъзможно да се въплъти в реална книжна обич. Е, очакват ме още към петстотин фантазьора по списъка, на които възлагам тихи надежди, все някой ще е от моята кръвна читателска група.

Advertisements