Речният свят

Филип Хосе Фармър

Фармър е магьосник от старата школа – умел създател на псевдо фентъзийни светове с технологично невъзможен уклон и новаторска бунтарска ценностна система и идеология. Неговият Свят на нивата е един от най-силните текстове, на които съм попадала в досегашната си “кариера” като читател – свят на богове и вечни същества , пътуващи тъй лесно през времена и пространства , уникални реалмии и неочаквани животи,  както ние хващаме метрото да пием по биричка в парка. Поради впечатлителността ми съвсем очаквано виждах в Речния свят една нова потенциална любов. Но тя не се случи.

Идеята е оригинална, несъмнено – прераждане на всички хора или най-близкото до това понятие същества, живели и дишали някога землянски въздух, в алтернативен свят с опростена флора и почти липсваща фауна, с достатъчно водни басейни, постоянни хранителни запаси и мек климат – почти рай, но всъщност над-социален експеримент, смесващ на рационално ниво жители от всички епохи с цел шепа привидни богоизбрани-богоподобни-бого-нещо си някои, да им гледат сеира с неясни мотиви. И както винаги имаме БунтаряТ с главна буква , който по стечение на обстоятелствата вижда отвън привидното блаженство и търси отговорите на пре-сътворяването, макар че няма да му свършат абсолютно никаква работа в крайна сметка. Несъмнено Речният свят е силно предизвикателство срещу всичко наречено религия – в какво да вярваш, когато животът не може да се възпроизвежда, но е гарантирано ефективното прераждане без зависимост от обстоятелства и поведение, а боговете отдавна ги няма , както и атрибутите за тяхното почитане. Няма технологии, няма богатства, няма пари. Всичко е гарантирано свише, само се изисква да дишаш, да ядеш, да се любиш и да се радваш. Абсолютно невъзможно за човешката раса, която не може без класи, робство, убийства и морал. Изгубения рай? Може би, може би…

Всичко ни е дадено, и пак не го виждаме. Като героите на Фармър. Много социален свят, възбуждащ интерес основно с абсурдния си сеирджийски характер, но я няма нито утешителната фентъзийност, другият изход от реалността, на която можем да разчитаме поне в сънищата си, нито приказния елемент на справедливото и всепобедното добро. Всичко е реално, черно, бяло и кърваво, светът си има край и безброй начала, прераждането е химически опит, боговете са лаборантите, а ние сме проклетите зелени еуглени притиснати между две стъкълца в естествен разтвор. Натежава, сериозно, и сдухва, надълбоко. След първата книга вече всичко е казано, и е ясен финала, резултата и неосъществимата кулминация,  но идеята се подзема и от други автори, опитва се да се развие в поредица, но аз не усещам нито съспенс, нито поддържаща емпатия към героите, нито дори една причина за емоционален интерес.  За феновете на социалните възможности, реалистичните варианти и религиозните алтернативи светът на Реката е добро приключение. Аз не съм очевидно сред тях.

Advertisements