Реклюс

Л.Е. Модезит

Тези книги е трудно да се харесат на масата читатели на фентъзи, поне в България. Поради простата причина , че това са едни страшно достоверни, деликатни, интелигентни, обмислени книги, част от великолепна поредица, която те приближава и отдалечава едновременно от представата за идеалното фентъзи, идеалния социален роман, идеалното фантастично литературно увлечение.
Половината от издадените в България книги са трудно четими и поради крайно оригинално ( поне според мен ) решение за ползване на сегашно време в повествованието. В началото си мислех , че ще звучи като пиеса – и той влиза, и тя казва, и той излиза – и всичко ще е дървено, недовършено, диалогично и неописателно. Ами въобще не  е така – след първите 20 страници динамизмът на сегашното време те хваща за врата и не те оставя , дори и когато четеш безкрайни наглед глави с описание на дялкане на мебели или раздуване на пещи. В тези книги няма нищо излишно. Всичко е с толкова много заложен психологизъм с една- едничка цел – да се влюбиш в героя, да живееш като героя, дори, ако трябва и да умреш с героя. Лошото поне за мен е , че с напредване на физическото време на историята се засилва и модернизма – нови оръжия, намеци за извънземен произход, размиване на митологията и замяната и с рационалните обяснения за началото на света на Реклюс – все неща , за които не ми се чете. Затова и последната издадена книга така и не я почнах – за зората на времето на Реклюс, когато не можеш да избягаш от истината за чисто техническото начало. Не искам да обвързвам магията със звездолети, връзката на душите с безжичната комуникация, ангелите с извънземни… Фантазията е острова на бягството от реалността, света зад затворените очи, докосването на аурата от потенциали. Не искам да знам. Искам само да усещам и предчувствам. Поне по отношение на книгите си.