Реваншът на Тангра

Андрея Илиев

Честно, искаше ми се това да е едно положително ревю, пълно с много ах и ох, и дай още, и моля те напиши продължение и прочие фенщини. За съжаление не мога да направя това. Книжката може и да се хареса на някои читатели, особено от мъжки пол и предпочитания към битки и приключения, задължително заредени с необяснимо силен патриотичен дух. Аз определено не се класирам по никое от определенията. Просто книжката ме загуби страшно бързо, без дори да усетя защо. Конструкцията и е повече от оригинална, но изпълнението е по-скоро хаотично и крайно недовършени, непрекъснатата смяна, с нерегулярни количества и на абсурдни понякога места, на гледната точка на основните герои и линии по-скоро те оставя леко объркан, отколкото впечатлен от литературно майсторство. Героите са безкрайно неинтересни за мен, въпреки наистина умелото включване на етно елементи и българска митология в биографиите им – нещо, което аз лично обожавам. И в крайна сметка съвсем не ми пукаше кой ще мре, и кой ще остава жив, и кой с кой ще е. Ако това се приеме като конструкция за бъдеща истинска книга по-лесно се възприемат всички недостатъци, но лошото е, че това си е един завършен продукт и си има своите претенции. При цялото ми уважение към белите коси на автора, тази книжка за мен стои в добрата посредствена среда, и нито на сантиметър встрани. Интересното е, че досега съм чела само превъзходни интервюта от мъже, и нито един коментар на жена по повод Тангра. Така, че съм по-склонна да мисля, че това си е чисто мъжко патриотично фентъзи, и по-добре да си остана с фентъзиийните нежности на Йоан Владимир, които за мен са епистоларен пример за съвършенно етно българско фентъзи. Може би , защото Йоан е жена. Може би.