Разкази за призраци и ужаси

199840_b

Има нещо специално в класическите истории на ужаса – звучат някак почти достоверни, като естествено наблюдавани и отразени в историческите анали без сянка на съмнение за техния реален произход и физически ужас, сеещ амок и отчаяние сред прадедите ни. Особено, ако тези, които ни разказват тъмните приказки за тежка нощ са имена като безусловния крал на бездната Лъвкрафт, поетичния принц на мрака По или странния приключенец с горчиво минало Стивънсън. За моя радост открих, че не са само те самотни в пантеона на човешките аватари на страха, ами в полетата на съмнителното и объркващото са бродели и имена като Дикенс, Твен или Набоков, и каквото са открили си заслужава споделянето с целия четящ свят.

Подборката на разказите определено е на ниво, и ако не се интересувате от макабрена литература или въобще от класически автори, вероятността да сте чели който и да е от текстовете е минимален. И има за абсолютно всеки вкус и личен кошмар, включително и за онези смелчаци, които обичат да се смеят нагло в лицето на чудовищата в гардероба. За почитателите на сарказма, които вечно ще се усмихват под мустак, дори и с натежали дънца на панталоните, поради наистина невъзможната за възприемане сенчеста действителност, тук ще се насладите на леконравната вдовица на Синята брада от Текери, един доста объркан призрак на Твен, доста срамежливия лунен човек на О’ Хенри и безумните пасторални истории за семейни духове на Саки. За загиналите от насилствена смърт ни разказват Дикенс в един повече от странен съдебен процес, където призраците са най-надежните свидетели, и Бенсън – в едно малко позакъсняло отмъщение за невинна жертва на религиозните правила.

Красивите атмосферични ужаси на Лъвкрафт и По се допълват от една населена с демони стая на О’Брайън, екзотична гора на древни богове на Бакън и един самотен удавник, твърде силно захванал се за реалността от Уолкот. За грабителите на трупове и отмъщението от отвъд на  иначе тихия материал за дисекции разказва Стивънсън, за романтичната страна на мъртвите споменава Мисис Олифант, а ръчичката на Семейство Адамс живее не-жива, здрава и палава в разказа на Харви. Вселяващи се в случайни мъстители за стари грехове обречени души са героите на Джером, а един странен музей отваря портали във времето и пространството на Набоков.

Въобще всяка история е елегантна и уникална, и най-вече вдъхновяваща и разбуждаща атавистични страхове, леко позаспали под крилото на прозаичното ежедневие. Великолепно томче за колекционери, искрени фенове на наистина добрата тъмна литература, или просто смели изследователи на дълбините на човешкото съзнание, обитавано от чудовища, които никой гениален кинематограф не може да повтори визуално, поради липсата на някое и друго доловимо измерение. Но нали затова са и книгите 🙂