Чиракът на рейнджъра – Развалините на Горлан

Джон Фланаган

Ranger_cover

Аделфи е едно изключително чаровно издателство, за съжаление очевидно свило се болезнено пред кризата , може би даже и изчезнало вече от картата на книгоиздаването в България, не знам, и то вероятно поради тясната си специализация в хубави и цветни книги за деца, от ония топлите, където проблемите на света не се решават по обичайната система с ножа по главата, а главният крайник с прилежащата му сива пихтия вършат и някоя и друга задачка за ума. И точно те опитаха да представят на пазара преди няколко години една много приятна поредица за подрастващи на Джон Фланаган, където проблемите на израстването, малко изненадващо съвсем същите като при днешните деца минус някои технически особености на времето ни, се съчетават с фентъзийния фон на тъмните средни векове, битките на доблестта до последен дъх и чудовищата, изпълзели от най-черните атавистични страхове на богобоязливите съществуващи хорица.

Самата история, признавам, не блести с особена оригиналност –  присъстват обичайните главни герои – сираци, и ако не спасяват баш целия свят, то поне собственото царство си е достатъчно висока топка за подрастващите тийнове с необичайни таланти, които тук за малко разнообразие се тренират и левълите се вдигат по що-годе логичен начин.  И поне в първата книга магия и загадъчни гандалфоподобни магове липсват, което не значи , че няма да се появят по-натам, де – историята за малкият кандидат – рейнджър е поне десетина книжки и пораства тихичко с всяка година, опипвайки жанрово целия фентъзиен спектър, докато ви занимавам с щуротии. Първата книга е писана по специален повод от Фланаган за сина си, което отличава текста с една особена топлота при изграждане на героите и внимателно – уверено вдъхване на сигурност дори в недораслите, дребосъчести, привидно годни за нищо хлапета, чувстващи се аутсайдери поради обичайното проклятие на хормоните нейде на последния чин в което и да е рандъм училище по света. Стилът сериозно се колебае между детски роман и рицарска история, но от това по-скоро печелят младите читатели, влизащи леко и спокойно в света на рейнджърите , без страх от неразбиране или отхвърляне заради привидната си незначителност, незасенчена в случая от блестящи вампири или плочести вълчовци. 

Сега, до каква степен заглавието е най-уместното преведено , не съм еднозначна в съмненията си – за съжаление за българския зритело-читател думата „рейнджър“ се свързва с асоциации като Кербала или Чък Норис, смехотворно далечни от настоящия текст. Въобще от книга, коронована с това терминче на титулната страница, очакваш основно приключенията на духовния учител на ББ сред пълчища малоумни лошковци, а не добре написан детски роман за израстването с лък и кама в ръце. Струва ми се вероятно този така верен, но емоционално натежал превод да е изиграл и лошата шега поредицата да не види своите продължения на български досега, но това са ми личните спекулации и размисли върху чудото на преводаческата магия. За тези, които се престрашат и открият очарованието на леко клишираната, но безусловно добра история за талантливото, но не и свръхнадарено малко разбойниче, изправящо се сред приятели и врагове в съвсем човешки нормален опит да защити деня и света си, на сайта на Аделфи предлагат за безплатно изтегляне и втората част – Горящият мост, където историята получава своето очаквано продължение и порастване заедно с главните си герои сред чудеса и невъзможности. Аз лично не пропуснах, естествено.