Рагнарьок

Вили Сьоренсен

Странна книжка – от една страна може лесно да се възприеме като детска приказка, лесно преглъщаем преразказ на иначе скучноватите Еди, които за незапознатите са нещо като северняшката Илиада, поносима само от леко извратени ценители на древна класика или ръбато-чепати професионалисти по северноевропейска лингвистика. Но като влезеш в историята, всичко започва да избива на моменти към драматична семейна сага , показваща трудно възприемчивите образи на студена привързаност, така характерна на нордическите народи.

Боговете на Севера са доста повече хора от техните Елински или Римски събратя, макар че основните образи се повтарят – богове на войната, любовта, семейството, плодородието, гръмотевицата и прочие староселски битовизми. Всички хора, от оспоримата древност до непоносимата съвременност имат еднакви нужди и страхове, независимо дали си прекарват дните дремейки в горещата мараня под маслинено дръвче или дъвчейки лед в задушната барака на понамирисващите товарни елени. И винаги търсят вината или утешението някъде извън самите тях, за предпочитане в някой достатъчно далече и високо, за да има реален ефект върху нещастното им битие. Наистина, хората обичайно някак толкова свикват с несполуката и липсата на щастие, че дори възнегодуват при предоставените им възможности за промяна. Но това все пак не е социално есе, а ревю на книга.

Сьоренсен е създал малко маргинална история, като в опита си вероятно да я направи по-четивна е постигнал някакво ниво на привидна инфантилност, която изчезва при по-дълбок прочит, до който обаче може и да не стигнете. Разказва за края на боговете, повалени от силата на хората и великаните, или вариация на анихилацията на различните, в опит да се спечели… е не ми стана ясно какво, на частта с обожанието и даровете от страна на дребните примитиви от човешкия свят е отделено твърде малко място, да не кажа съвсем никакво. Боговете на Вили си седят в техния си реалм, в своите си къщи, срещат се от време на време на разпивка, помятат малко чукове и мечове, и се прибират кой откъде е. Хората сме само вариация на пушечно месо, което да се използва срещу истинските протагонисти – великаните, чиято основна вина е , че са едрички уродливци без стандартните руси къдрици и лазурни очи. Ами, леко са смотани тези северни богове – нито са разгулни, ни алчни, или изтънчено жестоки, просто някак далечни и злобливи, като нормалните си съвременици без особени възможности, населяващи фиордическите земи.

Как ще възприемете текста – като лековата книжка или със смисъл напъхан дълбоко между редовете – си е ваш избор. Аз лично ще започна да обръщам повече внимание на серията на издателство Делакорт за върховете на световната белетристика – имат някои доста вълнуващи заглавия на древни текстове, които дори и само за обща култура да бъдат ползвани, пак няма да е загуба на ценното ми читателстко време.