Пътуване през спомени

Делиян Маринов

182549_b188709z

Винаги се радвам на всеки нов глас в българското фентъзи, особено на онези, които не се отнасят в удобното лоно на вампирските ърбънчета, а създават новаторски и оригинални текстове , омесващи жанрове или работещи в класическите постулати на фентъзийността. Делиян е именно един от тези млади творци, чиято работа се отличава с наистина различни от обичайните идеи и гледни точки, които си заслужават вниманието на феновете. И въпреки характерните за младостта грешки при изпълнението или разни дребнавости от моя страна относно някоя и друга излишна или липсваща думичка на място, си заслужава да бъде четен от истинските почитатели на приказните светове.

Пътуването… е мрачна история през очите на един от лошите не-живи – нали се сещате, обичайните ръмжащи вариации на зомбита, които белите и добрите посичат с хиляди на удар, щото хубавото побеждавало грозното , разбираш ли. Тук обаче навлизаме в сивите линии на личността ,и намираме логичните обяснения за разкапването на характера в  отчаян свят без надежда, обективна доброта или смисъл да се правят правилни неща. Говорим за подчертано дарк фентъзи, с много мъжкарство, битки и насилие от всякакъв вид, включително изнасилвания, насичания и обичайните берсекерски нешица. Може би има влияние от Абъркромби, може би малко и от Кук, но дори и подчертано зловеща, фабулата увлича и кървавата катастрофа се разстила ритмично пред очите на читателя, галейки спящия касапин-уона би у всеки.

Сега, Делиян е млад автор, и си прави своите млади грешки. Текстът очевидно е писан с много любов, но и някак набързо – вероятно под влиянието на мигновено вдъхновение и огромно желание да се споделят страхотните идеи с публиката. Но понякога дори и най-гениалните идеи имат нужда от технически съпорт – било то от опитен редактор или умели бета читатели, или от някой въобще, който разбира или поне му пука за детайлите . Нещата, които дразнят са по-скоро дребни, тормозещи най-вече принципно заядливи същества като мен, които почти изчезват във втората част, за която знам, че е минала доста по-сериозна и мислена редакция – моите читателски благодарности за което.

Има си от време на време неравности на темпото, изпадания встрани на ритъма, някоя и друга думичка не на място, но историята си остава водещата и заслужаващата си всяка страничка време, която ще отделите. Нямаме логорейни припадъци, тромави диалози или не дай си Боже – дърпане на плитки или гладене на поли – това не е никак в стила на Делиян. Той залага на силната динамичност, задъханост и битки  до края, без да пресолява манджата от екшън и драма. Ще дам шанс и на останалите части от поредицата, както и самия автор по принцип, защото потенциала , който има е огромен, наистина забележителен, и намирам нещо много интелигентно – симпатично в изказа му, което допада страшно бързо, така че мога само да се надявам , че с годините и опита Делиян ще заеме челните места на родните класации, както си и заслужава. Само мога да му препоръчам повече редакции и работа по всяка дума, важно си е за такива киселици като мен. 🙂

Advertisements