Пътуване до Висбек

184816z

Когато намерите прашен непубликуван ръкопис, който ви изглежда интересно, намирисва на класика и тъмните опиумни тайни на някои известно име, и въобще си мислите, че сте ударили кьоравото давайки белия свят на парчето странна история – просто го оставете обратно на мястото му. Няма нищо по-обидно за един автор, от това да награбите записките му и да ги публикувате в сурова или някак си навървена форма, с далечен полъх от истинския гений, чието име е някъде по полетата на изписаните с любов и страст страници. Само се сетете за „новите“ албуми на Майкъл, продълженията на Дюна и безкрайните легенди толкинови – нищо не е както трябва, в нищо не личи магията, която някога ни е прегърнала с топла усмивка и направила фенове до гроб. Та такава е и ситуацията с настоящата дребна книжка.

Историята е интересна , но разказана на ръба на безумието, следвайки строга поредица от абсентни бълнувания и стройни разкази, легенди и песни за подземни светове, рицарски любови, приказки от 1001 нощ и разни други неща, които така и не доразбрах. За търсещите милионите слоеве подтекстове, философия и етика – една трета от книгата е заета от пространен анализ, в чиято нужда ще се убедите след три страници от странната история за Висбек. Останалото е почти практически нечетимо, отнесено, задъхано до степен на хипервентилация и сюрреализъм, поносим само във визуална форма. Прескача се между сцени , истории, размисли, има и леки успокоявания в които явно здравият разум е надделявал и създал доста прилична фабула, но е твърде уморително да следим люшкането на авторовия ум между  логорейната треска и все пак креативното бълнуване, създаващо фантастична приказка, която даже би могла да се нарече интересна. Ако търсите странно четиво с интелектуален заряд – това е вашата книга, на мен ми дойде малко в повече. А великолепната корица няма нищо общо с текста, или поне аз не го намерих.