Мечовете на Саберхаген

PicSwrds1stBkPicSwrds2ndBk PicSwrds3rdBk

Класиката си е класика. Какво ти и трябва – умел разказвач, интересни идеи, добре представена смесица между постапокалиптичен, отдавна забравен реалистичен сай-фай и чиста фентъзийна среда с могъщи мечове, копнеещи за власт благородници и излезли от простолюдието момци с огън в сърцето и щипка геройски късмет. Преди години Бард издаваха оригиналната трилогия в приятно томче, но освен спомена за доста недоклатен на моменти превод, друго не ми е останало. От автетичния текст обаче подозирам , че ще оцелеят малко повечко спомени – най-вече заради поетичната постройка, на моменти почти звучаща като съвсем епична си илиадоподобна стихотворна форма в прозаичен вид. Но за мен Мечовете от онзи специфичен тип книги, които бих прочела и колекционирала почти фанатично отдадено само в много добър превод и приятно книжно оформление. Дори и такъв  неотличаващ се с особено оригинални от съвременна гледна точка похвати текст, би бил достойно допълнение за личната ми библиотека – въпреки че тук да речем добрите герои са си  чисто и просто добри герои, който е зъл умира, а ако някой добър ви се види отнесен от оная с косата – не сте видели добре.

Всичко е деус екс макина, като се почне реално от боговете – сбирчук от всякакви гръцки, римски и азиатски пантеони, отегчени и поизтъпели от вековете съществувание, лежащо върху човешки сънища и стиснати пожертвования , и се стигне до мечовете – богоубийци, всеки с невероятно специална способност, които въпреки почти наличието на лична душа и характер, се въртят като джойнт на студентско парти между всички злиняци и добряци по азбучен ред, крадени, давани, загубвани или просто озоваващи се тук и там според нуждите на историята. Въобще героите са смели и сърцати, и с необходимото хардуерно оборудане се възправят срещу поредните алчни обречени тъпаци с обсесия за власт и разрушения.

Има определена възраст, или по-скоро имаше такава в отдавна отминали времена , когато такива книги бяха единствените подразбиращи се като подходящо фентъзи за подрастващи умове, без съвременните лимитации за политическа и сексуална коректност на текста, тъй като нямаше таквиз проблеми едно време, от които да се пазят младите , покосени от читателска страст умове. И това не беше лошо. В някои случаи подобно завръщане към корените на жанра е изключително свеж полъх за изнуреното читателско съзнание, отегчено от напрегнатите опити на тълпи гладни автори за нещо винаги различно и неочаквано във фентъзито. Може би някой ден ще порелаксирам с продълженията на историята, разкриващи митарствата на главните ни герои ( живи са, разбира се , до един ) и техните деца, този път на по-екзотични сетове и под угрозата на по-демонични заплахи. И все пак класиката си е класика.

Advertisements

Първите мечове

Фред Саберхаген

Имаше две изречения в тази книга, които просто ме потресоха с некадърно избраните думи на превода. Направо ме разбиха с неуместността си. Въпреки това, ако случайно намеря следващите книги от поредицата за мечовете, ще си ги прочета с удоволствие. Въпреки все пак откровената бозавост на моменти, просто си е моя тип книга. По-скоро да.