Истории за чародейства от кабинета на приказливия

Пу Сунлин

сунлин

Някога Китай не бе просто символ на неща, които се разлагат до проточасти минути след първо използване, причинявайки ти рак, чума и гъбички на краката едновременно. Всъщност огромната родина на човешките миньони, от които всеки с малко предвидливост трябва сериозно да се страхува, ако поне малко помни историите за Тамерлан , Чингиз хан и Атила, е място мистично, далечно, като непозната планета със средно негативно настроени местни, дето си ядат домашните любимци с не повече притеснение, отколкото ние консумираме стандартните селскостопански добитъци. Но е огромна рядкост да прочетем нещо на родния си език, дето е излязло оригинално от земите на втория изгрев, а не просто от рандъм потомък на старите племена, докато същият си цъка поредното псевдо бестселърче на лапточето в някой Старбъкс на Пето авеню. А истинските китайски писмена са предания, легенди и мистификации, приказки, и все пак – с една нотка възможност, нашепваща ни, че реалността в някои места по света е материя много по-тънка, отколкото е приемливо да я възприемаме.

Пу Сунлин открехва вратата към древността, запознавайки ни с необичаен йерархичен строй, в който или си селяк, или чиновник, и то зловещо бюрократичен и мързеливо безполезен също като нашите си, с които се сблъскваме ежедневно в държавните институции. Наред с хората земята газят твърде плътни и доста палави духове на мъртъвци, преобразяващи се лисици, демони, дракони, богове и много неназовими и неразбираеми същества – големи, плод на мощна магия, вяра или нещо съвсем различно, което ако си падате по теориите на конспирацията могат да се нарекат спокойно и извънземни технологии. Различните се забавляват с човешките обитатели на очевидно изконните им територии, изкушаващи ги да вършат какви ли не престъпления – от простички прелюбодеяния, жалки кражби до зловещи убийства, и всякакви подобни мерзости. Защита срещу отвъдните сили предлагат само различни пътуващи монаси на неясни религии, сами по себе си загубили човешкото. И се вдигат трупове към живот, глави се пришиват, вътрешности се прибират в разпорени стомаси, сърца се възстановяват, и въобще – няма особени граници между състоянието на дишане и недишане, или поне не такива, които да са свързани с доброто здраве на индивида.

Ако не беше истински архаичния изказ, и разпределението на историите в миниатюрни разказчета с много непостоянен стил, вариращ от обикновена записка до истински театър с внимание върху детайла и главните герои, това щеше да бъде едно от най-впечатляващите хорър фентъзи истории, на които съм попадала. Но си остава само като превод на сбор от ръкописи, най-вероятно на древни пергаменти, съхранявани в титаниева кутия в най-големия музей на Китай като национална ценност от най-висок ранг, и могат да послужат основно за вдъхновение на някой изкушен от източния мрак преди изгрева на новия ден автор, за да претвори странностите във впечатляващо дарк фентъзи за много напреднали. Който се чувства заинтригуван – да почва да пише, моля, че наистина много, много ми се чете нещо наистина добро и азиатско.

Advertisements