Пустинния скорпион

Бранимир Събев

skorpio

Сега, за всички които не изпитват остра алергия към български автори е повече от ясно, че Бранимир е един от най-добрите ни творци в любимите ми жанрове, макар и с ясно изразен вкус към хоръра, и съм готова да изпиша стотици страници в защита на това си твърдение. Следя го от творческа гледна точка от Хоро на гарвани насам , и развитието в писането му е феноменално. Този сборник конкретно съдържа една доста длъжка новела , представляваща флагмана и корицата на изданието – и се оказа изключително добро антиутопично хорърче – трибют към Тъмната кула на така омразния ми Стивън Кинг, но ако господин Краля е успял да напише нещо така увлекателно като Бранимир – нищо чудно да се срещна отново с работите му, и даже да остана доволна от това. Точно така, правилно прочетохте, поставям български автор над уж-великия майстор на страха. И си го вярвам.

Освен новелата тук се подвизават и една тълпа разкази, някои познати, други не, изследващи всевъзможни жанрове и идеи , като се почне от класическото фентъзи, мине се през етно мотиви, фолклорни ужаси на старата ни кръв, фантастични пътешествия през времена и вселени, а понякога – само в нечий почти болен , но винаги божествен ум – всички богато гарнирани с вдъхновяващи битки и ярки образи, които остават в съзнанието под табелка „съвсем типични за автора“. Поредната порция великолепни кратки и не толкова съкратени форми, които дават сериозна заявка и за някое по-дългичко произведение – вече му е време , определено, като много ми се иска нещо в стил дарк фентъзи с детайлни хорър елементи, много лъвкрафтовски чудовища и студена стомана , насичаща на дреб и добри и зли по пътя си. Дано не си остана с бленуванията. А конкурса на MBG Books чака Ето тук

Advertisements