Птичият събор

Петер Сис

zx620_2221919

Това е една от най-странните книги, до които сте се докосвали в живота си. Не мога да я нарека роман, или приказка, или поема – текстът е не основата, а само допълнителен художествен елемент върху илюстрациите. Които са смисъла, душата и тленността на това красиво книжно тяло. Не, не е комикс, или графичен роман, или книжка с картинки, или каквото там мислите , че трябва да се нарече една купчинка хартия, в която шареното мастило е повече от печатните думи. Може би е най-уместно да го наречем помагало за медитация, изпъстрено с вълшебни изображения, с които можете да прекарате часове в нирвана, съзерцавайки седемте долини на човещината, и пътят в тях прокопан от вечно съмняващото се птиче ято, търсещо своя истински мъдър водач. Или самите себе си. Философски въпрос.

Една древна персийска поема за себеизрастването и художник – модернист, създаващ детайлни картини в сюрреализъм и душевен пасторал, говорещи не на очите, или ума, или даже на сърцето, а на есенцията свръх его, божия искрица или еманация на аз-а, на която служим на ниско клетъчно ниво. Остава усещането, че някой е пътувал скоро някъде отвъд, и е донесъл албум със снимки ,за да ни остави леко позеленели от завист какво може да си позволят непознатите късметлии с нетленните им пътешествия. Дали това ни очаква и нас е труден въпрос без отговор, който може би не бихме така или иначе искали да чуем. Но можем да наблюдаваме поне един вариант на вечност в неясен, но все пак графичен вид, който ще разберете като му дойде времето, дори и да не е точно сега.

 

Advertisements