Проклятието на рода фон Дорн

Борис Акунин

131477z

Понякога любимите автори ни изневеряват – създават разни книги за свое , а не за наше удоволствие, и всичко отива по дяволите. Само диви фенове, сред които досега си мислих, че се числя, но оказа се греша, могат да харесват всичко на Акунин. Или може и да е свързано с годините и пресищането. Но просто Проклятието или в оригинал Детска книга, ме подразни диво на база основното правило във фентъзито, а именно, че децата и внуците на главните герои в знакова поредица, са далеч по-скучни и смотани от оригиналите. Разбираемо е, не можеш винаги да създаваш великолепни и уникални герои. Както Пелагия не можеше да стъпи на кутрето на Ераст Фандорин, така и потомците му Николас и Ластик не могат да стъпят и върху една негова клетка, превърнала се във прах по красив стенен часовник. Факт – книгата е целева към по-младите читатели и почитатели на пътуванията във времето, в търсене на невероятно съкровище с библейски корени, и битка с огромното изначално зло, когато съдбата на света е в ръцете на дребнесто сдухано момченце. И въпреки оригиналните идеи, лековатото чувство за хумор и приключенство, връзките с прекрасни класици от източния блок като Лем и Стругацки, а и  малко от Пътеводителя… , о, да не забравим не на последно място и специфичния свръхчетим кинематографичен Акунин стил, огромната липса на специалния характер на времето на последните царе руски, необременен от съвременни простотии, ми вгорчи до плътна неприятност усещането от една силно желана книга. Може би някой ден ще опитам да погледна на текста от по-непреднамерен поглед, ненатежал от фенщина и камилски дисаги с очаквания. Дотогава ще я гледам тъжно.

Advertisements