Приказки за юнаци и злодеи

Близо 7 години след като случайно попаднах на едно странно зелено книжле, съдържащо още по-странни истории от разнолик колектив, обединени доста хлабовато около идеята за една мултивселенска история на юнаци, дето са и злодеи, и злодеи, дето са и Юнаци, поне понякога, поне за малко, ето че ми бе предоставена и ревизия на онова странно аниме приключение, пипнато, постегнато, с пооправени младежки грешки и емоционални излишества, но без да губи сюрреалистичността си. Историята хем е същата, хем не е. Тече стихийно, в много паралелни вадички, които ту се сливат, ту отливат от потока на действието, карайки ни понякога да си записваме някое и друго действащо лице, за да не мигаме объркано в стил Тоя го познавам от някъде, когато го срещнем в съвсем други обстоятелства, място, че и време, и вид. Защото Приказките са едни такива многофасетни избухвания на сцени, изпълнени с героичност, че то това нещо като твърд и лесен сюжет просто не се използва.

Една юнакиня, съвсем докарала феминизма в земя някъде там на ръба, побеждава своите мъжествени опоненти, понякога се влюбва в тях, друг път ги предава, може и грижовна да бъде, и твърде жестока, а действията ѝ имат толкова сложна морална обосновка, че аз трудно мога да я предам с две-три изречения. Но е някак по женски разбираема, или по-скоро усещаема. Една принцеса, от онзи дългоухия вид, без да е точно елфиня, се опитва да намери истини, удобни за приемане, а само се сблъсква с решения, дето хич не са лесни за вземане и следване, особено, когато се налага понякога да оставаш сам със себе си и ей така, да си говориш с вътрешното аз на тема етика и морал. И самурай, полу-демон и герой, плюс дракон, срещу черен магьосник, змей горянин и объркани юнаци. Сблъсъците са неизбежни, резултатите – непредвидими. Както казах – сюжетната нишка се къдри на къдели, вместо да води извън лабиринта от невъзможности, сбрал се над главите читателски. Което не е никак лесно за следене, и за четене.

Опитайте се да погледнете на текста като сценарий за красиво, класическо аниме – от онези със сладурските физиономии с огромните, вечно навлажнени очи, гигантските мечове, и прекрасните забавени каданси със състрадателен музикален фон. Когато думите са картини, предаващи нечии сънища и видения, нещата стават една идея по-ясни, и много пъти по-приятни за наблюдение и възрадване пред един оказал се вдъхновяващ и много оригинален проект. Това да сбереш купчина автори на едно място, и да режисираш гласовете им в една пиеса не е никак лесна работа, та не очаквайте строен военен марш, а по-скоро джаз импровизация с много звънтящи камбанки зад кулисите. Хаосът не става кой знае колко подреден, но е като природни фойерверки – бесуващи светлинки по повърхността на езеро по здрач. Красива гледка, но трудна за анализиране. Подредената дева във мен много иска да седне да подчертава в голям оранжев фулмастер всичко, което излиза извън представата ми за фентъзи роман, но пък защо да го правя, пита разпиления асцедент водолей. Ако не разбираш нещо красиво, покажи го просто на другите, пък може те да го почувстват, заключавам мирно аз.

За повече информация за проекта на юнаците и злодеите нечеловечески – вижте сайта на Човешката библиотека http://choveshkata.net/blog/?p=6511

Advertisements

Приказки за Юнаци и злодеи

Кал и компания

160px-Yunazi

Първо искам да подчертая , че безкрайно много уважавам Кал, Човешката, Светлинките, и въобще цялата идея за издаване на млади, амбициозни автори на фентъзи, експериментиране с модерните общи форми на творчество, и въобще стимулиране на някакъв тип по-неживотинско мислене в подрастващите. Подозирам, повтарям  – подозирам, че Приказките е тяхно творение, тъй като малката книжка излезе съвсем тихомълком, абсолютно апокрифно и някак много лично и некомерсиално, за да мога да дефинирам точно чия е. Но ако Кал е онзи Кал , за който си мисля, само мога да се надявам да не ме споходи справедливия авторски гняв, щото нали съм си злобна дърта вещица – критичка, и от мене хубави думи рядко излизат. Но точно сега ще положа усилия. Юнаците е…странна книжка, по-скоро поема , отколкото фентъзи повест, с елементи на поучителен реализъм и някак си … особен сблъсък на противоположни идеи и подходи при създаването на този литературен …хм, опит? Усеща се влиянието на поне двама автори или две групи – едните явно са искали точна рамка на събитията, лесно проследима сюжетна нишка, логични отношения между героите и някакъв по-лесно смилаем смисъл, докато втората група са били обзети от див поетизъм, и са искали да вложат в думите максимално много чувства, музика, цветове, усещания, обич, звуци и фойерверки… Може би различни поколения, може би различни стилове и идеи, но крайният резултат е малко…объркващ. Езикът се колебае между древно български, хашлашко тийнейджърски, пораснало умерен и класически фентъзиен – примерно нещо като следното изречение, което НЕ присъства в основния текст, но ще ви даде макар и слаба идея за общия стил, поне както аз го възприех

– Анджак  ,думам ти юначе, конформизмът на съвременното общество е много шитава работа, мен – промълви Зи, принцесата войн, последната от древната раса на ездачите на еднорози….

На който горното изречение не му се струва никак странно – значи това е неговия стил и веднага, ама веднага да тича да издирва Юнаците, а който се е захилил неразбиращо – ами, така е, всъщност е по-скоро забавно, макар и ориентирано към доста по-млади от мен читатели, и се свиква. Но темпото е твърде… неравномерно за вкуса ми, основната нишка поне аз не можах да разбера съвсем точно, но и на мен ми се случва понякога като пиша, да изкарвам навън емоциите, а реалната логика на събитията си остава неизказана, непреминала през белия лист. Цялата книжка завършва с много странно есе за ГМО във фентъзийно – реалистичен смисъл, което аз съвсем доброволно пропуснах, но ако бях по-млада и все още вярвах в промените, не се съмнявам, че щеше да ме докосне. И още нещо – към края придобих едно тягостно усещане , че Приказките е един вид елегия за изгубен приятел, по онзи необратимия начин… Надявам се да греша и тъгата на думите да е просто ефект от състоянието на конкретния творител от групата на Кал. Ако има слитък втори – няма да пропусна, все пак не обичам да не разбирам нещо, а и трябва да се помага на младите. Само , моля ви се, сложете номера на страниците този път, че ми беше безкрайно неестествено, и редакторите да внимават повече за обърнати картинки.