Престиж

Кристофър Прийст

prestij-kristofyr-priyst

Уф, не че искам да съм все срещу течението, но по някакви неведоми начини все се озовавам напреко на мнението на хора, които харесвам, чета и уважавам заради това , което са постигнали в работата си, почти винаги свързана с книгите като начин на живот.

Престиж е широко обожавана книга, в перфектен превод, чудесно оформление, от изключително добър автор . Машината на пространството , поне доколкото съм прочела мненията на колеги блогъри, е малкото недоносче сред работите на Прийст, а мен точно романтичният наивизъм и фантастичният поклон пред Уелс ме грабнаха много нежно и обично, и оставиха изцяло положителни впечатления, несподелени от твърде много четящи, за съжаление. А Престиж – великолепната, по която даже има и филм, който макар и да съм пропуснала, знам от сигурни източници, че под ръководството на Нолан, в комбинация с изключителната актьорска игра и екипа по спец ефектите, е създал наистина завладяващ продукт; някак ме разочарова, досади и ме накара да препускам между пасажите в първите си 2/3. Изключително силната последна 1/3, където всъщност идват фантастичните елементи като клониращи машини, безсмъртни магьосници и шизоидни близнаци, за съжаление не можа да отмие досадата ми от първите двеста – триста страници, въпреки тяхната достоверна описателност на живот и характери, фокуси, тайни и въжделения – просто главните илюзионисти са си две дребно-морални душици, дишащи само и единствено амбиция да могат да излъжат света по -добре, и да задоволят жаждата си за нещо ново и вълнуващо отгоре на постиженията на конкурента си.

Без характери , които да ме грабнат, лица, които да ме завладеят, съдби, които да ме разтърсят, за мен преживяването беше като да чета иначе чудесен сценарий, който обаче получава голяма част от достойнствата си само когато е оживен е качествени актьори, на идеални декори и с великолепен режисьорски поглед. Както се е случило и с филма, макар и същият да има сериозни фактологически разлики с книжната си версия. Може би книгата е допълнение на филма, още един поглед, още една паралелна реалност, неизказана тайна, скритата карта в ръкава. Предполагам усещането на удоволствие от двойния книжно – зрителен продукт би било наистина убийствено силно, но донякъде май лично сгреших, започвайки и свършвайки само с книжната версия на историята. Въпреки всичко това Прийст е уникален автор, и последните стотина страници го доказват със все сили, разтваряйки завесата за абсолютно непроизносимата и немислима истина зад магията, довеждайки до екстаз брилянтни идеи и неописуеми ситуации. Някак ми липсваха още поне толкова страници от същото, за да се обърне общия ми светоглед за битието на псевдо маговете. Може би в друг момент, малко по-хайпнат и приповдигнат от разлистващия се живот навън, бих оценила нещата и по-височайшо, но засега само ще прибера красивата черна книжка с тъжновато мърморене за по-добри времена.

Advertisements