Преобърнатият свят

Кристофър Прийст

Print

Дали шедьоврите се разпознават по това, че докрай не ги разбираш, или обратното – когато приемеш една книга толкова дълбоко в сърцето си, че ти се иска да я предаваш през поколенията, на непознатите и близките с еднаква лекота, както се завещава истинско съкровище, струващо теглото си в злато? Преобърнатият свят е особена книга, крещяща със всяка своя страница за своята непреднамерена уникалност, която те кара да се чувстваш заоблено тъп и да гугълваш разни термини , които евентуално биха могли да те спасят от собствената ти липса на обща култура по въпроси като евклидови измествания на времето, параболично движение на центъра на живота и разни други щуротии, които не съм си самоизмислила като предните, ами подозирам са си истински термини и състояния, за които умните деца, разбиращи от математика биха помогнали повече.

Светът изглежда като преживял Апокалипсис и потънал в алогична антиутопия, където малко сдухано общество се вози от 200 години на дървено влакче , задвижвано от ядрен реактор ,по пет метра местещи се релси нагоре-надолу по планини, долини, и паланки. Времето се измерва в мили, комунизмът на гилдийното разпределение в името на общото благо властва, наред с отвързаните морални норми. Оригинално и замислящо те по онзи тъмноват начин, с който гледаш неразбираемо класическо френско кино. Опасявам се , че не разбрах тази книга, но съм уверена, че е страхотна по същия начин, по който знам че Престиж не бе моя тип четиво, а Машината на пространството бе приказен гилти плежър с интелектуален хинт. А Обърнатия свят е… ами обърнат и неясен, поне не и за неподготвени по темата като моя милост. Ако някога седна с ядрен физик на една маса, няма да забравя да го питам за някое и друго подчертано пасажче.