1001 детски книги, които трябва да прочетете, преди да пораснете

1001childrensbooks

Това да се напише добра детска книга, е почти равностойно да се създаде нова магия , която да действа в свят, напълно отричащ магикоподобната система като вариант за подредба на силите в него. Може и да има все пак някоя универсална формула, но тя е пазена в толкова дълбока тайна, че само посветените чрез нарочен сън мога да докоснат онези струни в детската душа , която прави от мъниците истински ценни хора, а не сиви безлични същества, без души и мечти, но с много биологични процеси в слабините , които обаче рядко дават някакъв емоционален или физически приятен резултат.

Издателството посветило съществуванието си на това да прави референтни журнали за интересите , вълнуващи онези с не-точно-умрелите души, които нямат нищо против да разлистват шарена книга с малко текст, и да се гордеят с това, създава една странна подборка от детски книги, леко нашепващи тайната на владеенето на широко отворените детски очи, и придирчивите устенца , които викат Искам още и Прочети ми още една приказка в момент, когато на горкия родител му се иска да се гръмне от умора. И аз ще ви разкажа докъде са стигнали в умозаключенията си по темата, пък вие си правете изводите колко им разбират главите на стотина професураещи от детски текстове.

Какво им трябва на децата до 3 години? Освен спокойни родители, по възможност неизчерпаем източник на естествена кърма и някой роднина с амбиции и без наследници, който умилен от малката омазана в нещо си муцунка, ще му завещае попечителски фонд от няколко милиона. Според авторите на червената референтна тухличка – книги. И то съчетаващи няколко основни характеристики. Заглавията в повечето случаи са ни безкрайно непознати, така че не тръгвайте да ги търсите на наш език.

good dog carl

– да е с по-малко текст и повече картинки, които обаче да могат да разказват повече от текста – ярък пример е книжката Добро куче, Карл на американката Александра Дей, съдържаща само 12 думи, но много весели картинки на ротвайлер – бавачка, което се превръща в цяла поредица, покорила хиляди кучелюбиви сърца

very hungry cater

– да е интерактивна – сещате се – движещи картинки, дърпаш тук, отваря се физиономийка там, пример е Скъпа зоологическа градино на Род Кембъл, за детенце поръчващо си от зоологическата градина различни животни, които разкрива чрез дърпане на елементи от клетките им, разкриващи неудобните им характеристики за домашни животни. Като особено положителен ефект е посочен убеждаването на децата , че всичко по-голямо от котка не може да се побере в хола им, та да не си го помислят по никакъв начин при следващата разходка . Тук се включва и Много гладната гъсеница на Ерик Карл, включваща обучението на децата чрез повтаряемост на числа и думи, и пипане. На книгата бе.

156282z

– ако има картинки, то те да са ярки и прости, но достойни да разкажат история – като Мифи на Дик Бруна, със схематично безизразно зайче, олицетворяващо малкия бял лист хартия на детското съзнание, върху който ще се пише цялата история на бъдещето му, или Мейзи отива на училище от Люси Козинс, съчетаваща прости картинки и интерактивност в история , близка до детското ежедневие. Тук се включват и Разходката на Роузи на Пат Хъчинс и Слонът и лошото бебе на Елфрида Випонт, за животни и деца , опознаващи света и правилата в него чрез многокомпонентни образи без текст.

baby catalogue

– историята да е пряко свързана с обичайните дейности на децата , за да могат те да се обвържат емоционално, ако и да е на някакво елементарно ниво с героите – примери Къпането от Шърли Хюз, Бебешкия каталог на Алън Албърг, Малкото кафяво мече на Клод Лебрун, Къпането на зайчето от Лена Андерсън, Къде е Спот на Ерик Хил, Кипър на Мик Инкпен, Изненадата на Ханда на Айлин Браун и Сестричката на малкия Спук на Ингер Сандбърг, проследяващо детски активности и обичайни ситуации, семейни състояния и началните варианти на приключения – като да си измие ръцете само, или да намери в коя черна дупка си е забило чорапите от сутрешната битка с родителя за ежедневното обличане на безволев кремвирш с упорито гънещи се крайници,  с които детето може и направи връзка с главния, че се отнасят  за него. Може и да не направи, зависи.

pat the bunny

– да има животни , държащи се като хора – Зайчето Пат на Дороти Кунхарт, Направете път на патенцата на Робърт Маклоски, Зайчето беглец на Маргарет Уайс Браун, Ъгълът на Хъмпфри на Сали Хънтър, Зайчето Джулиан на Николета Коста, Разходката на Господин Гъмпи на Джон Бирмингам, Лети малка птичке на Франческо Тулио Алтан и Бебета бухалчета на Мартин Уодъл – въобще сладки зайци, слончета, патенца, кученца, котенца, пиленца, бухалчета – всичко малко, гушесто и приятно, което го има и във плюшен формат, и може да спести на родителя някой и друг час в нощното съноубеждаване.

good night moon

– да има връзка със заспиването – което се оказва най-зверската ежедневна битка на милиони родители по земното кълбо. На отчаяните хорица с торби за боклук под очите им помагат Алвин казва лека нощ на Улф Льофгрен, Лека нощ Алфи Аткинс на Гунила Бергстрьом, Време е за лягане Франсис на Ръсел Хобан, Лека нощ Луна на Маргарет Уайс Браун – истории за незаспиващи деца и животинки, които се нуждаят от убеждаване от уморените им родители да се отправят към селенията на детските сънища и да освободят да свършат нещо най-накрая техните създатели, преди да припаднат в безпаметна сънна кома до следващата утрин на борба с наследника.

9780517187869_p0_v2_s260x420

– да има влакчета с физиономии – това е малко английска приумица, резултатираща в дърти богаташи с цели стаи пълни догоре с влакови композиции в умален мащаб за милиони. Така са се появили историите за бузестото влакче Томас и влачката ( женски влак ) Малкото влакче от съответно отец Одри и Уоти Пайпър. Има и екранизации по бебешките телевизии, които според мен ще свършат същата работа, но да предупредя, че при по-дълго гледане от възрастен индивид, коефинцентът на интелигентност спада страшно бързо и трудно възстановимо.

Lavender%20Blue%20Nursery%20Rhymes

– да има стихчета – като референт са посочени Лавандулово синьо на Катлийн Лайнс, Всяка праскова круша слива на Алън Алберг, Отиваме на лов за мечки на Майкъл Розен и Мечето отиде в планината на Джон Пратър – лесни за запомняне, комбинирани с картинки и весели герои, които детето ви може да повтаря и дори запомни на тая невръстна възраст.  И да ви побърка докато ги крещи с пълен глас в мола, опитващо се да сподели с всичко живо новооткритата си способност да записва информация на харда си, съчетано често с танци и въргаляне по пода, само и само да ви зарадва и да ви накара да се почувствате горди, макар и червени като домати от срам родители насред негативното обществено мнение.

elmer

– да има отпратка към междурасовите различия – в Гъделичкане на Хелън Оксънбъри или Елмър на Дейвид Маккий по лесен начин са описани разликите между цветовете на кожата като нещо нормално и обичайно, отстъпващо пред личните качества в изграждането на оценяващата скала на детския разум. С падането на границите и нахлуването на доста различни от обичайното етноси , подобни текстове са повече от нужни, иначе знаете какво става с разните му там скинове, ултраси и воленовци, за които непрекъснато слушаме по телевизията и се чудим и недоумяваме тия хора нямат ли по една по италиански властна майка да ги ступа и сложи на място в дома да си довършат първите седем години съзряване.

meg-and-mog

– И най-важното от моя гледна точка – да има магии и вълшебства, особено ако родителите са фентъзи откаченяци с хиляди книги в библиотеката над детската главичка, които искат да опазят от публично опозоряване, омазване с човешки течности или надраскано с неизтриващи се нивга маркерни човечета. Пример е Мег и Мог на Хелън Никъл, разказваща за забавна млада вещица , объркваща магиите непрекъснато и забъркваща весели неприятности, описани с малко думи и прости ярки картинки. Забележете , че тук не е дошло времето на истински вълшебните приказки – явно някой смята, че мозъчетата на децата заслужават нещо си наречено безметежно детство, и не се мъчат да ги натоварват с кой знае колко дейности, свързани с фантазиране и измисляне на нови светове. Пък може и да е за добро.

В следващата публикация ще преминем към възраст, преценена като малко по-способна да запомня сравнително дълги текстови форми без да има гръмнали от напрежението бебешки мозъци. Дано ми стане по-интересно.