По-тихо от мрак

174025_b

Христо Кърджилов не е просто бащата на Радина, която някои познават като една от кифлите в Стъклен дом, други – като любимата на трудния характер Деян Донков. Същият е един много талантлив автор, със завършен изказ, зрял стил и добри идеи, които поднася съвсем четивно и интелигентно за пред доста широк кръг читатели. За съжаление аз съм сред тесния – притеснен овал от четящи, които ако не виждат кофа с черва или размахани огнени магически топки, някак не се чувстват добре. А при Кърджилов таквиз неща няма. Ноарни разкази, но напълно реалистични, изследващи човешката душа и нейните дълбоки омерзения в тъмните дебри на антихуманизма. Не е моето нещо, но не ми пречи да оценя текстовете като качествени, ако и да са напълно далечни от вкуса ми.