Ездачите на Перн

Ан Маккафри

Женското фентъзи има един основен проблем – женско е. В думите винаги се прокрадва я някой захаросан романтичен облак по време на разкостваща битка, ту повей на майчина тръпка ще развали особено горещ момент, в който главната героиня ще бъде мъжкарски обезчестена, или въобще не се стига до каквито и да било моменти на опасност, болка или вълнение. Лошото е , че има и много мъже автори, които търсят нежната страна в себе си, когато се изразяват в писмена форма, което им носи основно присмех и съжаление от презумпцията, че някоя фуста леко им е стъпила с прекършващо краченце на сънната артерия.

Ан си е жена и то от старата генерация автори, които са поставили основите на жанра и дали възможност на съвременните фентъзи пишлемета да веят гордо перчеми, убедени , че са измислили не просто топлата вода, ами водата по принцип и топлината за разкош. Драконите от Перн са дядовците и бабите на всички настоящо популярни  прохождащи дракониди, обичайна класическа собственост на рандъм сирак със свръхестествени способности, мотаещ се околовръст в близост до почни изпукало се паднало от нищото яйце. Но истината я знае само баба Ан. Драконите на Маккафри са генетично ъпгрейднати полу-умни гущери, които живеят със собствениците си и умират с тях на планета, чийто основен враг са агресивни спори от лунен спътник, хранещи се с всякаква биологична плът. Няма древна мъдрост, пещери със злато и драконски битки. Тук понаедрелите влечуги са ездитни животни, вярно – общуващи някак на ментално и емоционално ниво, но неспособни да водят истинска битка с все нокти и огньове, освен ако не са злобно разгонени. Нещо като попораснали ротвайлери, и толкова красиви също.

Перн е на ръба между старовремския сай-фай, който обрича съвременното общество на връщане към своите крепостни корени, и социалната драма в алтернативен, но не и много странен обществен строй напомнящ каляни средновековни поселища с малоумни автономни владетели. Ан Маккафри акцентира на междуособиците, борбите за надмощие и чисто човешките страсти, погубващи цели ареали живот, отколкото на по-интересуващите ме неща като битки, магии или алтернативни изродщини. Социално фентъзи, мда. Внимателно изградено, с детайли и видима обич към красивите и опаки герои, но твърде меко и встрани от конвенционално приемливото. Да се чуди човек как франчайзът на Перн се е разгърнал в над двайсетина книжки на поколенията пътуващи във времето ездачи на рептили от самотна тъжна планета. Сякаш обект на антропологично изследване, а не прост фентъзи труд е работата на Маккафри, и заслужава подобаващо уважение и настройка, които при мен очевидно липсваха. Все пак различното винаги си заслужава.