Белгарат, Гарион, Поулгара

Дейвид Едингс

3159_max 3158_max 3157_max

Завръщам се в топлия свят на магиите и приказките с гарантирано добър финал, където хилядолетни вещици се изчервяват като хлапета пред поразголени юнаци, малките руси принцове се мусят над разранените си колене след като спасили света от сигурна погибел, а боговете се дърлят като бабички пред блока за това кой им е любимия народец от кресливи човеченца. Клиширано, предвидимо, вървящо в намазаните с мед и катран релси на фентъзи канона. И освен това по детски чисто, стоплящо в спомените и усмихващо по отдавна забравения начин на хубавата непретенциозна книга, която може само да радва без да си слага табела за своята многозначителност.

Книжките се явяват вариация на прикуъли към Белгариад- Малореанския цикъл, обясняващи хилядолетия история и мистика с много хумор, човещина и логична божественост. Мемоарите на Белгарат и Поулгара ни запознават с човешкото лице на легендите, били те с неземен или придобил вечност произход, и всичките тегоби и малки радости от неувехващата младост и непрекъсваемия живот. Тук безсмъртието няма така характерната вампирска меланхоличност, нито пък покварява умовете до лудост пред лицето на нескончаемото време. Всички допълнителни часове живот се използват за внимателни проучвания, изучаване на езици и местни навици, и подготовка на света за апотеоза на битката между бялото и черното. Може би най-смисления начин да прекараш вечността и единствената причина да вдишаш от огъня на нетленността.

Битка на характери в едно магьосническо семейство, където човешкото отдавна е отстъпило на далеч по-правилното полу-божествено отношение към света и живота. Вечно отсъстващия баща, никога непростилата дъщеря, отговорността към вечното семейство, дългът към живота като цяло, душите страдащи в безвремието без любов… Образи от много други наречени „истински“ книги, тук в съвсем невъзможностен сетинг придобиват далеч по-разбираема идентичност без тежестта на реалността и паралелите с познати или със собствените ни грешки.

Чрез приказките се прераждаме и израстваме, а не чрез воайористичните словоблудства за ежедневието на разгулната съседка отгоре. За който смята друго – да опре ухо в тръбите на парното или в тънкото паркетче на панелчето, а може и просто да си пуснете някоя пожълтяла телевизия – простотии се случват всяка секунда и ги наричате живот. А аз предпочитам онова неслучилото се, където правилата на битието са далеч по-силни от ограниченията на техническия прогрес или извращаването на мултикултурните етноси в глобалистиката. Белгарат, Гарион, Поулгара – почакайте ме.

Advertisements