Последният еднорог

Питър Бийгъл

Очевидно съм започнала с Бийгъл по най-лошия възможен начин, а именно с тийн отегчителното недораузмение Тамзин. Защото историята за еднорогата е най-красивата книга, най-великолепния текст, най-прелестната идея, и всичко най-топло, меко, нежно и изящно възможно въплътено в писмена форма . Всяко изречение е важно, сякаш обмисляно с векове, без нито една излишна или липсваща дума, без капка прекалена префърцуненост, или намек за твърде груб реализъм. Мрачно, меланхолично и тихо, но и пъстро, експлозивно и обнадеждаващо. Много лица на един и същи текст, носещи поравно талази от бели сълзи и звънливи усмивки. Така трябва да се пише. Оригинално, технично, завършено. И преводът в по-голямата си част е наистина великолепен. Имаше някои архаизми, които не стояха достатъчно уместно, но в общия конктест носеха цялата сила на думите на Бийгъл, заредени до пръсване с магия, убийствен блясък и усещането за почти пълна перфектност. Тази дребна книжка я четох по съвсем малко, в продължение на повече от седмица, сякаш бях попаднала на истински бял труфел, струващ годишната ми заплата, който сърце не ти дава да погълнеш нацяло, а просто помирисваш, погалваш, минаваш покрай него с мисълта колко префинено удоволствие съдържа в себе си.  Много странно усещано, сякаш не бях чела хубава книга от години, и това се яви като свръх нова на качествената литература, изгаряща читателските ми ретини и непозволяваща на която и да е друга история да заблести дори и скромно след нея.  Ако трябва да сме пошли – Еднорогата си е Анджелина Джоли на фентъзито – след нея просто не ми е ясно как се продължава в света на книгите, без всяка следваща да ти намомня колко по-зле е от историята на Бийгъл. Последният еднорог е кота нула, еденица мярка, звездата вечерница, определяща пътищата по света. Преди много години съм гледала и анимация по книгата, и се чудих как може едно филмче да е толкова болезнено безнадеждно и да е за деца. Ами не знам дали тази книга, или каквото и да е инспирирано от нея би могло да влезе в главата на едно дете по правилния начин. Еднорогата е истинската Малка Русалка на Андерсен , която не е за нормално средностатическо дете. Тъга, отчаяние, вълни чиста болка. Красота, пролет, искрици печална радост. Всичко има. По много. Такава книга се чете по сто пъти в живота, и всеки път ти е коренно непозната и различна. Безумно и невероятно.