Посестрими в занаята

Тери Пратчет

1296_max

Дали Шекспир се върти като свредло на батерии из неведомите си небесни селения при всеки опит за доразвиване на великолепните му сюжети под давлението на стотици спорно талантливи писачи, режисьори или уона-би актьори, не се знае, но някак усещам , че политането из Макбетските тъми на кървави ръце и унищожителна вина по пратчетовски с усмивка дори по отношение на теми като вероломство, смърт и отвъден живот, някак биха харесали на мистичния любимец на девата Елизабета. Ако пък не, великото трио Ог-Маграт-Вихронрав ще му разкажат играта дорде същия не се предаде и не се превърне в искрен Пратчет фен. Което е съдбата на всеки докоснал се до магията на онзи ужасно нелогичен и неавторитетно прелестен свят на Диска, който се носи винаги някъде там до нашата си скучна синя топка в паралелните вселени на реалността.

Книжката е истински имидж мейкър справочник, миксираща техники за черен пр, облъчване чрез средствата за забавление на масите и процедура по издигане на властимащи с минимални реални способности или заслуги, но подкрепени от правилната партия, в случая на вещерките. Макбетиански маркетинг за напреднали, който може да послужи дори на онез хорица, за които крещим по площадите кой ги избра, и да им спести едно падане през парапета на властта и продължаване на същестуванието им като политически призраци. Но явно не се чете толкова много Пратчет, колкото трябва, защото при него зад усмивката винаги се крият едни двадесет реда остри зъби, които захапват по всяка тема, която не очакваш да срещнеш в комичното фентъзи.

Та имаме среща с Макбет, в случая съвсем същия полулуд-полумекушав благородник, подтикван от злата му лейди, която дори срещнала най-огромното наказание на вещиците – това да се изправи пред самата себе си, всъщност се оказва изключително силен и устойчив образ, заслужил изключително драматичен край, който кълна се видях съвсем живо на слоу моушън с всички подобаващи крясъци в стил „Днес ще вечеряме в ада!“ и прочие тристати бисерчета минус гладките сикспакове на Леонидас. Имаме и скрит наследник, който бива отведен от пътуващ театър, изживява към петнадесет години за ден и от него излиза най-гениалния почти магьосник на думите на всички времена. Имаме и шут, който май е от тип „незаконен наследник на трона“, ама не точно, и хич няма чувство за хумор, ами огромен мозък, който не спира да го тормози с размисли. Наоколо тичка и Смърт – да не повярвате какъв театрален талант се оказва, и трио великолепни магьосници – вечната девственица с твърд морал Вихронрав, развратната алкохоличка с тежък характер Ог и уика поклонничката – дивна самодива Маграт Чеснова, имаща силна нужда от доктор Енчев и компания. Като добавим и най-наситеното място с магия на Диска, един срамежлив омагьосан камък, най-якия сериен изнасилвач на вълци и мечки – котарака Грибо, тумба общителни призраци и преродения в тялото на гърчаво джудже Шекспир – ви става ясно , че и тука празно няма, и забавлението ви чака пиперливо и твърде горещо на пипане както винаги. Сипете си една голяма чаша с топла напитка и засядайте в  любимото кресло – това е то релакс на ума, но не и смърт на мисълта.

 

Advertisements