Портите

Джон Конъли

Върви ми на нетипичен Конъли, на онзи Конъли , който се събужда посред нощ и се чуди как да плаши всички млади подрастващи толкова качествено и грамотно, колкото го прави и с горките им родители. Портите е идеалния детски хорър роман, една много по-добра версия на Добри поличби, без скучноватия на моменти сблъсък на иначе гениалните умове на Пратчет и Геймън. Историята е стандартна – демони искат да ни завладеят, съдбата се решава от две-три хлапета плюс някой и друг по-ненадежден откъм злост демон, всичко е почти ок накрая. И резултатът е страшно смешна история, с някои от най-забавните хрумвания за демони разкъсващи някак весело горките хорица от стандартното несъществуващо на картите градче, гарнирано с порядъчна доза гнилоч, разложение и мръсотия, успяващи някак да подскачат с напълно приподвигнато настроение посред разбира се хелоуинската нощ на разрушения на крака, пипала, крилца или варовикови кости. Почти всички възрастни , след като си отпушат ушите от насъбралата се с годините възрастова ушна кал, напълно непропусклива за не особено реалистични идеи, започват да действат доволно агресивно и смислено в комбина с наистина забравилите за страховете си многознайковски настроени дечурлига. Светът е спасен ,разбира се, но покрай свежово поднасяне на ужаса и безгрижното вмятане на броя на жертвите от демоничното нашествие, научаваме и някои доста забавни факти на ръба на достоверността, даващи съвсем ясна идея за един от вариантите на отговаряне на безкрайните детски въпроси – а именно – с огромна фантазия и мисълта , че може и в крайна сметка да е вярно това, което го бръщолевим. Абсолютно да за книжката, и за нестандартния Конъли. За стандартния не съм дорасла още.