Помощ, забремених жена си

Рей Клуун

Една от онези книги, за които почти сте сигурни, че сте си изгубили времето да я четете, но същевременно можете да се закълнете , че все някога ще ви влезе в работа, я като цитирате некое свежо лафче или представите някоя от измислените истории като своя пред някого, когото се опитвате да впечатлите поради определени си ваши причини. Предполагам, че за мъжката част от читателите този текст би бил доста полезен, макар и смелен за възприятие на ниво видиотени мачовци – лек, смешен и говорещ за цици, секс и футбол. А, да , и за раждане в адски болки, предродилни депресии, хормонални чудовища и прочие реализми, които влизат меко някъде между коментарите за биричка, експлоадирали таралежи и 34 години акане. Стана ви интересно, нали?

За книга написана, измислена и предназначена за мъже онли обаче тази точно е прекомерно розова на вид, така че драги читатели от силния пол – четете я в тоалетната най-добре, главите са горе-долу премерени за различните степени на голяма, по-голяма и най-голяма нужда, която телата ни произвеждат ежедневно, пък и хуморът до колкото знам помага на перисталтиката. На българските читатели може да им се стори малко странна на едно доста международно ниво обаче – вярно, смешна е , но смехът е тип “ А, ха… аха…ха…хм“ . Авторът е холандец, разбирай европеец от сой, от онези , които ни гледат от високо даже в ниските земи, така че звучи, въпреки несъмнено добрия превод, малко далечно и неестествено, ако щете даже екзотично – дървено.

Холандия се оказва странна страна, в която жените обичайно раждат вкъщи, акушерка се вика почти главата като се е подала из съответните отверстия, на родилките не се дават болкоуспокоителни след 6 часа, щото анестизиолозите са си вкъщи тогава да вечерят, холандците посещават шантави курсове, на които разни метросексуални пипат венерините хълмове на партньорките им и ги карат виртуално да плуват и плажуват докато се щипят по прасците, а след раждането им изпращат чистачка и съветничка – фелдфебел, на която трябва да се дават отчети за типа, вида и консистенцията на всяка течност излязла от новороденото. Мхм, Холандия казах, не Сирия или Уганда. Дори и само заради това можем да наречем книжлето интересно, за да имаме поне един повод да кажем – „Туй ,европейците ,големи магарета се оказаха, ша знайш“.

Но има и чудесна бонус идея – да поставите екстремно розовата книжка с по-ясно от всякога заглавие на видно за мъжа до вас и неговите близки място, и да отнесете няколко полу-припадъка, исхимични еуфории и приказната гледка от дъговидна смяна на цвета на партньора ви от сушено бяло през матово зелено до карминена пурпура .  Шегичка, нали. Иначе Клуун пише и за смърт, загуба, обич, бог и безверие , ама това са в други цветове, които аз лично ще пропусна. Може би все пак съм повече Балканика, отколкото Европеика ( не, няма грешка в изписването ) поне на хуморно ниво. Вие можете и да го разберете по друг начин.