Полулош

Сали Грийн

46083_46010

Една учудващо не-много-лоша книга, въпреки че е в така омразния ми тийн-ърбън-фентъзи стил, и пряко усилията на смехотворната , но новаторска признавам, кампания с „момчето от някой си музикален формат в клетка“ . Дебютът на домакинята Сали Грийн за щастие не включва богаташи и развратни девици, а сюжет достоен за Холивуд, предназначен да се нареди плътно в сърцата на тийнейджърите до Здрач, Реликвите на смъртните и Игрите на глада. Но много, много по-дарк . Само да спомена , че животът на младия главен герой Натан е инспириран не от кой да е , а от Солженициновия Един ден на Иван Денисович. Е, не точно живота, ами мъченията на които е подлаган, тъй като явно е доста модерно напоследък да си тормозиш централния протагонист до откат, или дордето не си получи катарзиса и не тръгне у лево, или накъде там и трябва на авторката. Да, жените – писателки са си кучки, и това е.

Тази книга е създадена да се чете лесно и бързо, да те хваща , задъхва , емпатизира и релаксира без ясен спомен след последната страница. Като за дебют – доста майсторска работа бих казала. Не, не се отличава с никакви ценни литературни качества, и няма да се хареса на никой с по-възвишени претенции към жанра, оригиналността или духовните ценности. Просто е лесен и ярък текст, отворен и продаваем, създаден за масите, за кинорежисьорите и творците на комикси. Героите са схематично ясни – бели и черни магове, малко като Геймън, нещо като Лукяненко, но на много по-смилаемо хамериканско ниво, написано така, че да не съжалявате кой знае колко , че сте си загубили някой и друг час от живота в четене. А книжлето хваща като краста, да предупредя, и няма да ви се  откъсне от ръцете ни в автобуса, ни в метрото, че даже и на работа, в тоалетната или по време на вечеря. И то не защото е гениална – просто е написана зарибяващо лесна за четене.

Относно самата история вероятно някои ще намерят паралели с Хари Потър, само че погледнато от другата страна – през очите на предполагаемия син на Волдеморт да речем, където близнака на добрия стар Дъмбълдор е сурово вманиачено копеле, анти-Хърмаяни е сестра-превръщенец с особено калпав характер, а ново- Рон е гей с френски акцент. Но в кратце – една добра бяла магьосничка се влюбва в един такъв черен , който е много, ама много лош – превръща се на котка и яде сърца, и им се ражда хлапе, което е точно 1/2 Ч или мулатче в морално-етично-вещерско отношение. Само че белите са си есесовци по природа, а черните са леко откачени , но много ядосани на света хубавци, и се завърта един омразен конфликт с хитлеристки привкус, като цветовете не мисля , че са случайно избрани, и май не олицетворяват само някаква си измислена вълшебническа принадлежност.

Имаме невъзможната любов с много бяла и добра мацка; агресивен тийн характер, усмиряван обичайно с ритници в главата и киселини по крайниците; изключителни лошите ливърпулски безцветни несретници, пред които даже маговете удрят петички в бяг, а и малко европейско пътешествие из древните места на различните спиращи времето и изменящи реалността не-хора-чудовища, които в доста ситуации са доста простодушни по отношение на постигането на целите си. Не търсете кой знае колко смисъл в поведението и на лоши, и добри, или поне тези които си решите, че са такива или онакива – всъщност всичките са си сиви нещастници със специални умения, не по-различни от които и да е рандъм властници в произволна голяма страна. Това не е писано да замисля или обогатява, а само да забавлява. И го прави страхотно. Това стига.

Advertisements