Подвижният замък на Хоул

Даян Уейн Джоунс

Първото, което те привлича в книжката е нейната лъскавост. Буквално. Светлопречупващо фолио у всички цветове на дъгата, я обгръща всецяло, което за съжаление помага на книжката да се наранява и нагъва твърде лесно. Но като се преодолее това странно от моя гледна точка издателско решение, навлизаме в свят, в който привидно нищо не се случва, но пък гъмжи от действие. Да, осъзнавам какво пиша. Историята върви невероятно леко и пърхащо, героите , че дори и негативните , са страшно …сладки? Боже, май наистина са сладки…По книгата знам, че имало и дългичък манга филм, но това което прочетох за него като сценарий , бе доста различно от идеята на книгата. Което пък от своя страна може и да е добре. Реално не можах да се оттърва и за секунда от усещането за манга герои – от онези с огромните трептящи очи, свитите почервенели физиономии с излизаща пара през ушите и схематизирани миниатюрни устички тип случайна точица. Въпреки това, книгата наистина е хубава и безкрайно ненатоварваща, въргаляща се в обилни количества хумор, шарения и магии. Абе, като хартиена манга, ама без картинките. Макар, че картинки всъщност има. Трудно ми е да дефинирам таргета на тази книга, но знам че съм една от тях. И ще чакам втората книга от поредицата ( или поне от вселената на Хоул ) с огромно нетърпение. Само може да се помоля малко, да не е чак толкова светлоотражателна… По-скоро да.

Advertisements