Питър Пан в алено

Джералдин Макохран

Peter_Pan_In_Scarlet

Светът на Пан е място специално, където всичко е забавно; дори и най-неистинското се облича в плът, а стаените страхове оживяват, за да сеят болка и смърт, но важна е битката с тях и добрите приятели, които биха ти помогнали да оцелееш и в най-абсурдните откъм шансове за успех ситуации.  Добре де, не ме бива в римуването. Учудващо малко родители и пораснали деца всъщност си спомнят тъмните краски на истинския, нецензуриран от Дисни вариант на Питър Пан, където вечното момче е определено биполярно, склонно към слабо провокирана агресия и неовладян егоцентризъм тиранче, за което разни работи като емпатия и здрав разум са забранени думички. Да, странно нещо са спомените, изчистващи фактите и оставящи само сънищата и мечтите, които няколко страници текст някога са запалили у бленуващите никога да не пораснат любопитни фърфалаци.

Продължението няма да ви разочарова – духът на детска кръвожадност в стил Повелителят на мухите си е тук, като към сюжета се прокрадва едно стабилно количество мистичност и меланхолична злокобност, идващи напълно естествено с есента в Нивгаландия. Да, дори есенцията на бредбърианско лято все някога свършва, дали защото децата е трябвало да пораснат по-бързо в реалния свят, за да участват в неговите истински войни; или тъй като  някой някъде с спрял да мечтае качествено, поради наличието на заблуден куршум в произвеждащата му сънища глава – така и няма да разберете. Затова нека всички дружно обвиним Хук, който се преражда за още едно драматично приключение, тъй като винаги ще си трябва един хубавичък злодей на разположение, ако на Питър му се прииска да си докаже още веднъж колко невъзможностен е всъщност.

Сънищата изтичат от Нивгаландия, вероятно в опит да се спасят от станалите на рибешки кости русалки в лагуните, почервенелите, изгорели от диви смерчове гори, заблудените диви животни, самотно буйстващи на островчета от нереалност. Изгубените момчета и Уенди се завръщат в детските си измерения, за да спасят света на мечтите от порока на порастването. Нещата уж са си същите, приключения диви и опасни чакат зад всеки ъгъл, но вече всеки си има една торбичка с реалност в пазвата, която пази децата от това да са истински неразумни, естествено неблагодарни и абсолютно безжалостни, както си трябва на всеки другар на Питър Пан. Ще се озовете в лабиринта на вечно тъгуващите вещици, ще се изкачите до върха на свидните желания, ще попаднете под лапите на циркови животни и подивели феи, и… ще пораснете, защото е вече твърде късно да се преструвате, че реалността не съществува.

За великолепното оформление няма да ви говоря – само да докоснете прекрасната корица, да се срещнете със сенчестите илюстрации и да помиришете прекрасната белоснежна хартия би ви накарало, ако сте от почитателите и на естетическата страна на книжните книги, да погушкате аления Питър в обятията си доста след като сте затворили последната страница. Тъжно е порастването, знам, но ако поне за малко можете да направите стъпка назад, особено с Питър Пан зад гърба ви – не пропускайте приключението, и тъгата, плътна като лондонска мъгла, може и спре да ви задушава за малко.

Advertisements