Кормак Маккарт и героите от северните мъгли

Робърт Хауърд и Питър Дж Тайлър

В годините незнайни отпреди официалното летоброене, забулени с повече мистицизъм и легенди, отколкото подкрепени от реални артефакти, или поне така е за широката публика, водят битки странни герои, изтъкани от мускули, завидни умения с всякакви остри и смъртоносещи предмети, и онази безподобна смелост, характерна за липсващото звено около пещерните хора, готово да се изправи без секунда съмнение срещу каквото и да е чудовище, сила или ужас, чакащ в мрака, защото само така се оцелява. Или погубва с чест, което е що-годе същото в един доста по-мащабен план. Но не е само Конан, или Къл, а ето го и Кормак – севернякът – келт, забъркващ се във вълнуващи приключения и прераждания през вековете, от Кухулин до случаен Индиана Джоунс, току спомнил си предишен живот.

Двата сборника са фен-фикшън с минимално количество вдъхновение от истинския Хауърд, но всъщност радват с достойно запазване на атмосферата, плюс достоверно допълнение на англо-саксонски нрави и северняшко варварство, и купища друиди, келти, викинги, и остатъци от забравените кралства на Атлантида, Му, Лемурия и кой знае още коя доста напреднала цивилизация, която родната ни земя е затрила с някой и друг своевременен катаклизъм, така подходящ за младите ѝ хилядолетия. Приемете ги като алтернативна история, нова митология или просто доста добри, класически, приключенски фентъзи разкази с английски привкус – пак ще сте прави, и ще ви харесат, ако сте от почитателите на точно този тип фентъзийни приключения.

Пригответе се за битки между безкрайните кланове на британската пустош, пикти, римляни, гали, келти и някое и друго изостанало от минали вселени и обитания вълшебно същество, намиращо смъртта си в услуга на приключението. Винаги има намесена и някоя изключително красива и подозрително леко облечена девойка, която уж се нуждае от спасение, но често се оказва истинска харпия и застрашава главните герои в степен трудно компенсираща се от каквото и да е съкровище в края на дъгата. Естествено, има лека повтаряемост на сюжетите, твърде много инфодъмп за предполагаеми „истински“ легенди, които се набъркват в чистия фикшън, и някои от историите са малко или много излишно удължени и усложнение не за тяхно добро, но тези книжки са част от историята на фентъзи книгоиздаването в България, и дори и само заради тази чиста колекционерска цел си заслужава да ги имате в библиотеката. Най-малкото, за да не гледате на фен фикшъна с презрително снизхождение – някога беше наистина известно и обичано личното творчество под чужди имена, и все още за мен си е така.

Къл Завоевателя


Робърт Хауърд / Пламен Митрев

Да, малоумно упорита съм понякога. Въпреки горчивината в трахейката ми, продължавам да търся някакво писмено доказателство, че лудостта и изродщината могат да се предвидят. Е, не могат. Поне аз не откривам никакви зачатъци на болна психика в редовете на уж съвместните, а всъщност дописани в дълбока тайна, истории за Къл. Кой е Къл ли? Ами предполагам прадядото на Конан, ама с около 200 пра пред дядо. Героят е абсолютно идентичен на Конан, разликите са като между двама рандъм пияни рогати викинга, но ако е за спора, може да се каже , че Къл е малко по-умерен като характер и може би по-обран и приемлив като образ откъм морализаторска гледна точка. Книжката съдържа разкази за израстването на Къл от практически никой до цар на внушителни владения, които могат и да се възприемат като цялостно композиран приключенски роман. Харесва ми подредбата на такива истории , които и самостоятелни си имат завършеността и качествата на хилядостраничните им събратя. Краткият жанр е много по-труден от романистиката, особено за логорейни типове като мен, така че оценявам разказите и етюдите винаги преднамерено и субективно по-високо отколкото трябва. Сюжетът си е класическия – якият момък Къл куести яко из непознати земи, спасява де що може, и унищожава де що трябва. Простичко , лесно смилаемо и някак провинциално – натуралистично, като филия селски хляб с домашна лютеница и истинско сирене – хем засища, хем ти носи някакви мимолетни детски спомени, които въпреки всичко си топлят. Книгите за Къл и респективно Конан са това и само това – детски удоволствия, лесно преглъщаеми и добре проходящи през неособено взискателния ум на средно статистическия фентъзи читател. Какво повече да искате? За тези които се чудят докъде е Хауърд и откъде почва Митрев – никаква идея си нямам, но имам подозрения , че последният разказ на Къл сред римляните не е точно на Хауърд. Може и да греша разбира се. Но съм сигурна, че приключенията на Къл докато избива хората – змии си е Хауърдовски – чела съм го точно в тази му форма в изключително добрия за мен сборник Вирикониум, за който съм казала нещичко из блога си вече. Все пак мандахерцането с изваден меч и напрегнати гръдни мускули си е класика в жанра , особено пък в този. И между другото Къл е много галантен варварин ще знаете, и някак срамежливо нежен, като пъпчив пубер с прокрадващи се срамно-сластни мисли, характерни за поколенията отпреди трийсетина години. Най-малкото е свежо пък.

Мрак и светлина – Повелителят на зората и Брегът на гибелта

Питър Дж. Тайлър / Пламен Митрев

Отново изпадам в противоречие със себе си…Аз съм ревностен почитател на българско фентъзи, чела съм всякакви глупости и наистина много добри неща, но за първи път преглъщам мъчно всяка страница от две тънки книжчици, които при всеки друг случай бих обожавала, тъй като са в моя най-приказноват стил на мечове, магии и корави копелета. И това, защото случайно открих, че авторът е абсолютен изрод и насилник, останал ненаказан близо двайсетина години. Който се интересува да му напише името в гугъл и да стиска зъби. Просто бях потресена как автор, чиито герои са толкова ясно определени като тъмни или светли с всички прилежащи качества и свръхвъзможностти, които се полагат на съотвения клас, със стил приятен, четивен и динамичен, малко твърде мъжки откъм герои, но пък образен, без да е пошъл и просто забавен, и то по лек и наистина симпатичен начин, може да се окаже такъв изрод. Полагам всички усилия да отделя качествата му като писател, които поне аз усещам, дори и с промито фентъзийно мозъче, от реалната му личност, но почти не успявам. За пореден път реалността ме плеска през челцето , демонстрирайки ми безотказно какви животни са хората. Изчетох сума ти други съвети и описания, как книгите нямат нищо общо с реалния Конан и Хауърд – е, аз оригиналите не съм чела, така че чисто непредубедено можех и да харесам твърде силно този образец на наистина наивното героично фентъзи, но в крайна сметка ми е някак виновно, че съм го чела. Дайте ми примери за гениални писатели, които са изроди в живота, та поне малко да ми стане по-добре, моля!