Демонски цикъл

Питър В Брет

pbzashtit2pustkopie2dnevnvoina2cherepniqttron2

За почитателите на кървищата, безсмислените осакатявания, скопявания, мъчения над малки деца и бродници… ъъъ, демони някакви – ето ви тука една симпатично дебеличка поредица, която да ви теши, докато истинският майстор на ударното светяване на маслото на главни герои дядо ви Мартина, най-накрая не си довлече натежалия от позлатени понички задник до главния си редактор, и не видим уж предпоследната игра между тотемните царства на Вестерос. Не е кой знае какъв шедьовър, ама щом сте стигнали до ниво, в което ако на три страници няма труп леко се успивате – и това ще ви стигне, че даже и хареса.

Макар че светът не е толкова сложен с милиарди малки фракции, ами е реално вечния сблъсък между варварските талибани от изток (тук юг) и мирните, кротки, добродушни, православни хорица от запад (тук север), няма да ви липсват политически интриги, макар че са от вида на махленските дрязги относно кой мъж полата на коя никаквица е вдигнал, кой ще е признат за притежателя на най-голямото дърво в селото и колко деца в час може да ражда добрата юница – майчица на селото. Е, от другата страна на пустинята пък се съзтезават кой ще потроши най-много демонски черепи, колко меки задни части ще срита или обработи по друг начин на вечер, и въобще на кой му е най-голяма честта. Така де, религия, начин на живот, образование, дъра-бъра, и пак се опира до размера и резките над леглото за бройка полегнали върбици под мощен ураганен вихър. Битовизъм с демони някакви, с две думи.

Дребнавото описание на хиляди страници разговори за деца, реколта, кой кого овъргалял сред възглавките/сламата/шумата се реди с доста детайлни сцени на осакатявания, скопявания, женски бой, изнасилвания, мъжки бой, някакви други видове насилие и битки с демони. Като за книги посветени на демоните, всъщност последните се използват основно за демонстративно мерене на копия на лунна светлина. Както винаги. Тъжно е, че във всяка фентъзийна вселена местните човешки видове прекарват по-голямата част от живота си взирайки се във вървите на гащите, обмисляйки колко точно им е достойнстото и престижа пред света, и как могат да покажат на всички, без да го показват на всички, колко много мъжествени или женствени според половите белези на пръв поглед са. Тук го правим като бием безмозъчни демони по главите, след което се отдаваме на адреналинови потоци, размножавайки се като зайци, за да има следващи поколения, дето да правят същото. Туй култура, изкуство – вятър, занимание за онези, които нямат особено снаряжение или смазани с вселенско олио неизчерпаеми яйчникови запаси.

НО, има магия, и то хубава, действаща, зрелищна магия, красива система от знаци и думи на отминали цивилизации, вероятно нашата собствена някъде там, с които можеш да се опълчиш не само на сонмовете гладни демонски зверове отвъд, ами и да подпалиш гащите  на някой и друг съперник за престола или постелята на любимия. Жените са вещици, мъжете са животни, които се бият, щото им харесва. Това е философията на красианците, или очевидно арабите на тез земи. На зеленоземните – тоест европейците, жените са животни за разплод, мъжете са шопарите, и понякога има тук-таме някой не съвсем забравил изкуството на рисуването на предпазни знаци, за да може да се остави достатъчно спокойствие, но и вълнение, за ударно продължаване на поколението зад крехките стеници на селцата.  Истината е обаче, че цари псевдо-патриархална система с умни жени, които дърпат конците в повечето случаи, докато сумтят подигравателно по адрес на мъжовете си, и вероятно някъде там си дърпат плитките и поглаждат полите… Джордане, заветът ти е жив…

Твърдата и ноарна фентъзи поредица се превръща в борба за равенство между половете, между кастите, между кастратите и неподрязаните храсти, въобще прилича много на октомврийската революция, ама с демони. Пак ще ги оплача горките, че не получават кой знае колко екранно време, но са катализатор на страсти, така че важат. Пък и доста хубави сценки на убийства се получават с тях, та не пречат, ако и да са само за зловещ, виещ в тъмното фон. Харемните войни, подсмихванията на хитрушите зад воалите, вечните несъгласия между стотината наследници на трона на падишаха или както там се води на местно ниво сме ги гледали в едни османски сериалчета – тук е горе-долу едно към едно, ама плюс вещерска работа и малко повече сингулярно женски ласки. Селските вечеринки, пазаренето за момата, броенето на челядта преди навършване на христова възраст, мъжкареенето и пукането на кратуни в името на избиране на селския убавец, и вечните дрязги между семейните членове, забравящи непростими неща и дъвчещи се за дребнавости, пак сме ги гледали в по-съвременните версии на същите онези османски сапунени оперки.

Та изненадани няма да има. Но ще има доволни, тъй като Брет пише чудесно за масите, оплитащ ги в изключително приемлива комбинация между насилие и любовни работи, плюс щипка специални ефекти, които направо си молят за филмиране и създаване на нови холивудски звездичковци на хоризонта. Мен лично на много, много моменти вече ми омръзна да броя кой с кого е, какво е ял, за какво се е карал с благоверната, и хей-хо – за кой ли път ще излизаме да бием гадта навън, щото така трябва, и на никой не му пука за истинската причина на нещата – един мъдрец няма за цвят, а само някакви свещени книги и писания, подозрително наприличващи на нещо от наше време, което промива съзнания и държи строя в стандартното крепостническо ниво с вещици къмто тъмните векове. За сериал предполагам е идеално, за моя поредица – не толкова.

 

Advertisements